spacebg covers

Три необичайно сухи екзопланети
Мисия: Hubble Space Telescope


Увеличаване Това е художествена илюстрация на газовия гигант "HD 209458b". За изненада на астрономите, неговата атмосфера съдържа много по-малко водна пара отколкото стандартните модели описващи плането-образуването прогнозират. Image Credit: NASA, 

Космическият телескоп "Хъбъл" е търсил водни пари в атмосферите на три далечни планети, обикалящи около звезди подобни на Слънцето. Изненадата е, че и трите са необичайно сухи.

Трите планети са известни като "HD 189733b", "HD 209458b" и "WASP-12b" и са отдалечени между 60 и 900 светлинни години от нас. Смята се, че те са идеални кандидати за регистриране на водни пари в техните атмосфери, защото заради високите температури водата се е превърнала в гореща пара и съответно трябва лесно да се засича.

Тези планети са от типа "горещи Юпитери" и те са толкова близо до звездите си, че тяхната температура варира между 800 и 2200 градуса по Цезий. Изследването обаче разкрива, че водното съдържание е само от една десета до една хилядна от количеството вода, предсказано от стандартната теория за плането-образуване.

Анализа на HD 209458b всъщност представлява най-точното химическо измерване, проведено на планета извън нашата слънчева система. Учените казват, че все пак са открили вода, но прекалено малкото количество е доста изумително. Тази находка всъщност представлява голямо предизвикателство за екзопланетната теория, защото очакванията са, всички тези планети да съдържат много вода. Сега, учените трябва да преразгледат из основи теорията за формирането на планетите и по-специално миграционните модели на гигантските планети.

Резултатите също могат да имат сериозни последици в търсенето на вода на потенциално обитаеми планети. Може дори да се наложи да се проектират и по-чувствителни инструменти за бъдещи космически телескопи, ако повечето целеви планети са по-сухи, отколкото се прогнозира. На кратко, когато търсят вода на планети с масата на Земята, учените трябва да бъдат подготвени за много-по малки количества, отколкото ни се ще.

Изследваните планети са били избрани, защото орбитират около относително ярки звезди, които осигуряват достатъчно радиация за инфрачервения спектрометър на Хъбъл. Също така, откриване на вода е почти невъзможно от повърхността на земята, защото земната атмосфера съдържа много вода, което замърсява наблюдението.

В момента, общоприетата теория за това как гигантските планети са се образували в нашата слънчева система, гласи че те се формират в протопланетен диск съставен основно от водород, хелий, ледени частици и прах, и малки количества други химични елементи. Частиците прах се слепват една към друга и образуват все по-големи зърна. Гравитационните сили продължават да слепват тези зърна до още по-големи частици, докато се образува ядро. След това се случва лавинообразно нарастване на ядрото, което скоро започва да засмуква и газ, формирайки гигантска планета.

Тази теория прогнозира, че пропорциите на различните химически елементи изграждащи планетата са подобни с тези на звездата, особено кислорода, който всъщност е третия по разпространеност елемент във Вселената. След като се формират гигантските планети, атмосферния кислород трябва да бъде включен най-вече във водни молекули. Сега, Хъбъл е показал, че това не е точно така и водата на планетите не е толкова изобилна, както в нашата слънчева система. Ако това се окаже типично за повечето слънчеви системи, може да стане много неприятно за създаването на условия за съществуването на извънземен живот.


  • 2089
  • 0
  • Jul 31, 2014

Коментар
Подобни публикации