Увеличаване Артистична интерпретация на горещия супер-Юпитер и неговата далечна и бледа звезда. Credit: NASA, ESA
Това е първият по рода си анализ, който е направен директно от изображения. Според астрономите, резултатът е вълнуващ защото предоставя техника за проучването атмосферите на екзопланетите.
Обектът е "2M1207b" и той е около четири пъти по-масивен от Юпитер. Това е спътник на хладна звезда, кафяво джудже, като разстоянието между тях е около 7.5 милиарда километра. За сравнение, разстоянието между Юпитер и Слънцето е около 800 милиона километра. Системата се намира на 170 светлинни години от Земята.
Високата чувствителност на Хъбъл е предоставила възможността, астрономите да измерят прецизно промените в яркостта на планетата, когато тя се върти. Изследователите обясняват промяната на яркостта със сложни системи от облаци.
Хъбъл най-напред е наблюдавал пранетата преди 10 години и тогава данните са сочели, че атмосферата е достатъчно гореща, за да позволи съществуването на "дъжд" и облаци от силикати - изпарени скали, които образуват малки частици с размери, подобни на тези в цигарения дим. По на дълбоко се наблюдават железни капчици, които изстиват и падат като дъжд, докато не се изпарят повторно когато достигнат по-ниските и по-горещи нива на атмосферата.
Излиза, че при най-голяма надморска височина вали стъкло, а при по-ниски височини вали желязо. Атмосферните температури са между 1200 и 1400 градуса по Целзий и затова емисиите са главно в инфрачервения спектър. Астрономите използват Хъбъл за да анализират тази топлинна радиация и наблюдавайки измененията заради облачната покривка всъщност измерват скоростта на въртене, която е 10 часа за оборот. Планетата е гореща, защото тя е само на около 10 милиона години и продължава да се свива и охлажда. За сравнение, Юпитер е на около 4,5 милиарда години.
Очакванията са, че през следващите няколко милиарда години, обектът ще се охлади и ще избледнее драстично. Със спадането на температурите, железните и силикатни облаци също ще се формират все по-ниско и по-ниско в атмосферата и в крайна сметка ще изчезнат от погледа.
Този супер-Юпитер е само около пет до седем пъти по-лек от своята звезда домакин. От друга страна, нашето Слънце е около 1000 пъти по-масивно от Юпитер, така че тази система се различава драстично от нашата. Според теорията, нашите планети са се образували от същия диск, формирал Слънцето, но супер-Юпитера и неговата звезда най-вероятно са образувани от гравитационния колапс на чифт отделни дискове.
Хъбъл засне необичайна галактика NGC 4696, която поражда много въпроси: защо е с такава странна форма? Какви са страннит...
Това прекрасно изображение на две сблъскващи се галактики е направено от три велики обсерватории на НАСА. Галактиките "А...
Хъбъл е открил най-далечната свръхнова. Свръхновата е кръстена "Supernova UDS10Wilson" или "SN Wilson", а гигантския...
Увеличаване Това художествено изображение показва суперземята "GJ 1214b" за която е известно, че нещо напълно...
Увеличаване Тази диаграма илюстрира процеса на преустановяване на звездообразуването в ранната Вселена. Сините региони с...
Увеличаване Това е част от едно дълбоко проучване на Хъбъл наречено "GOODS North (Great Observatories Origins Deep...
Увеличаване Тази компютърна симулация показва свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката. Черният регион представ...
Увеличаване Халото около Андромеда, е около шест пъти по-голямо и 1000 пъти по-масивно от смятаното до момента. Credits:...
Новата усъвършенствана камера на Хъбъл залови забележителен образ на спирала в космоса. Това не е спираловидна галактика...