астрономите отново с помощта на космическия телескоп -хъбъл- са изследвали огромна елипти
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Астрономите отново с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" са изследвали огромна елиптична галактика, която може да е приютила няколко огромни черни дупки.

Галактиката е огромна - нейния диаметър е повече от милион светлинни години. Това е около 10 пъти повече от диаметъра на Млечния път или половината от разстоянието до Андромеда. Освен гигантските размери, тя е представител на необичаен клас галактики отличаващи се с дифузно ядро, което по яркост не се различава съществено от обичайния за галактиката пейзаж. Наблюдаваната галактика все пак притежава подобие на централна структура, но тя е необичайно раздута и бледа.

Астрономите, с помощта на Хъбъл са установили, че подпухналото ядро е с размери около 10 000 светлинни години, което го прави най-голямото наблюдавано до момента.
Увеличаване Гигантската елиптична галактика в центъра на това изображение от Хъбъл е най-масивния и най-яркия член от галактическото струпване "Abell 2261". Простираща се малко повече от един милион светлинни години, галактиката е около 10 пъти по-голяма от нашата. Тя е член на необичаен клас от галактики с дифузно ядро, което по яркост не се отличава съществено от яркостта на галактиката. Credit: NASA; ESA; M. Postman, STScI; T. Lauer, NOAO, Tucson; CLASH team



Големия размер на централния район е много по-голям спрямо размера на галактиката. В действителност, подутото ядро е повече от три пъти по-голямо от центровете на други подобни галактики. Разположена на три милиарда светлинни години от нас, тази галактика е най-масивната и най-ярката в клъстера "Abell 2261".

Астрономите са предложили две възможности за набъбналото ядро. Единия сценарий е, че в момента там се сливат две черни дупки, гравитацията от които е разпръснала звездите. Другата идея е, че сливащите се черни дупки просто са напуснали ядрото. Оставени по този начин без "котва", звездите започват да блуждаят навсякъде, създавайки подпухналото ядро.

Досегашните наблюдения са установили, че свръхмасивните черни дупки с тегло милиони или милиарди пъти масата на Слънцето, обитават центровете на почти всички галактики и играят роля при оформянето на централните райони. Но при изследваната галактика вместо концентрация на светлина маркираща мястото на черната дупка и съпътстващите я звезди, се забелязва че светлината остава сравнително постоянна за цялата галактика.

Една от причините би могла да бъде две сливащи се централни черни дупки в орбита една около друга. Общото тегло на тези черни дупки би могло да бъде няколко милиарда слънца. Въпреки, че едната от тях най-вероятно се е образувала в галактиката, втората може да е придошла от погълната по-малка звездна структура.

В този сценарий, звездите кръжащи около центъра на гигантската галактика ще образуват гравитационни опашки, които ще ги отдалечават от ядрото. Двете дупки постепенно ще се приближават все по-близо една до друга, докато накрая не се слеят, образувайки една свръхмасивна черна дупка в центъра.

Другия вариант е, че сливането на дупките според общата теория на относителността ще създава гравитационни вълни. Ако черните дупки са с неравни маси, тогава част от енергията може да се разпространи по-силно в едната посока, което е еквивалентно на ракетната тяга. Ускорявайки се по този начин, двойката черни дупки ще придобие скорост от десетки милиони километри в час, която просто ще ги изхвърли от галактиката. Резултата е рядък случай на огромна галактика без централна черна дупка. По този начин освободени от гравитацията, орбитите на звездите ще се разширяват. Наблюдавайки отстрани ще видим как ядрото постепенно се размива.

За сега астрономите признават, че последния сценарий звучи пресилено, но на теория е напълно възможен и точно това прави вселената толкова интригуваща - понякога намираш неочакваното.

В момента екипът провежда наблюдения с радиотелескопа "VLA" в Ню Мексико. Астрономите очакват материята попадаща върху черната дупка наред с високоенергийната радиация да излъчва интензивно и радио вълни. Сравняването на данните от VLA с изображенията от Хъбъл ще позволи по-точното определяне местоположението на черната дупка, ако тя наистина съществува.

Източник: НАСА

---

• 1981
• 0
• Oct 29, 2012

---

Коментар