някои звезди не са спокойни и тихи като нашето слънце а са особено енергични и буйни те изпращат
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Някои звезди не са спокойни и тихи като нашето Слънце, а са особено енергични и буйни. Те изпращат енергични струи от нажежен газ, пътуващи със свръхзвукова скорост в противоположни посоки през пространството. Астрономите в продължение на десетилетия са изучавали тези звездни струи, но те са правели това само от изображения. Сега, те вече могат да гледат и филми за тези структури, благодарение на космическия телескоп "Хъбъл".
НАСА, ЕКА

Разнообразен екип от учени, водени от астронома Патрик Hartigan, е събрал изображения с достатъчно висока резолюция от Хъбъл, които обхващат над 14-годишен период. По този начин те са успели да проследят развитието на струите, изхвърлени от три звезди.

Движещите се картини предлагат уникална гледка на звездните явления, които се движат и променят с течение само на няколко години. Обикновено астрономическите процеси се променят при сроковете, които са много по-дълги от един човешки живот.

Филмите разкриват движението на бързи изходящи потоци. Досега никога не са виждани в детайли как тези струи взаимодействат със заобикалящата ги среда. Тези явления предоставят улики за крайните етапи от раждането на звездите и предлагат един поглед на това как нашето Слънце се е държало преди 4,5 милиарда години.

Струите са активни но са и краткотрайна фаза от формирането на звездите. Те имат продължителност само около 100 000 години. Те се наричат Herbig-Haro (HH) обекти в чест на астрономите Джордж Хербиг и Гилермо Харо, които ги изучават през 1950-те. Астрономите не знаят със сигурност каква роля играят струите в процеса на формиране на звездата или по-точно как звездата ги отприщва.

Една звезда се образува от компресията на облак от студен водород. Тъй като звездата расте, гравитационното привличани засмуква все повече материя, която образува голям въртящ се диск от газ и прах около нея. Материала от диска постепенно пада спираловидно върху звездата и бяга с висока скорост под формата на струи покрай оста на въртене на звездата. Фазата на струите спира, когато диска от материя изчезне, което става няколко милиона години след раждането на звездата.

Новият екип е изучил струите HH 1, HH 2, HH 34, HH 46, и HH 47. HH 1-HH 2 и HH 46-HH 47. Всички те, са наблюдавани от Хъбъл в миналото. Самите струи са с ширина около 10 пъти ширината на нашата слънчева система и се движат с повече от 700 000 километра в час.

Компютърен софтуер, генерира филми, които показват непрекъснато движение. Филмите подкрепят предишните наблюдения, които разкриват, че струите не са постоянни. Вместо това, те са с променлив характер и представляват нещо като запис как материала епизодично пада върху звездата. Освен това, се оказава, че струите въобще не си приличат една с друга и имат много променлив характер, особено в областта на шоковете, където си взаимодействат с околния газ.

"Взети заедно, нашите резултати обрисуват образа на струите като забележително разнообразни обекти, които се подлагат на високо структурирани взаимодействия между материала в рамките на изходящия поток и този в околния газ", обяснява Hartigan. "Това контрастира с по-голямата част от съществуващите симулации, които изобразяват струите много гладки и симетрични."

Подробностите, разкрити от "Хъбъл", са толкова сложни, че Hartigan се консултира с експерти в динамиката на флуидите. В момента екипа на Hartigan провеждане лабораторни експерименти в съоръжението "Омега" в Ню Йорк, за да се разбере как свръхзвуковите струи всъщност си взаимодействат с тяхната среда.

"Динамиката на течностите е един от аспектите на физиката, който астрономите обикновено пренебрегват, и това доведе до различно тълкуване за някои от структурите, които виждаме," обясни Hartigan. "Учени от всяка дисциплина вече поставят собствените си уникални гледни точки към проекта, и само общия опит ще се окаже безценен за обрисуването на тази критична фаза от звездната еволюция." Тука са всичките филми.

Източник: hubblesite

---

• 1986
• 0
• Mar 16, 2012

---

Коментар