погледнат от земята сатурн изглежда като красиво кълбо обградено с елегантни пръстени но космичес
Мисия: Cassini–Huygens

---

Погледнат от Земята, Сатурн изглежда като красиво кълбо обградено с елегантни пръстени, но космическият кораб "Касини" на НАСА изследва газовия гигант достатъчно дълго, за да види, че пръстените всъщност са груби образувания въртящи се шеметно около планетата.

Също така, Касини разкри, че самата планета e съпроводена със странен климат и се забелязва непрекъснат пренос на заредени частици. Статия, основаваща се върху архивни документи синтезиращи заключенията от Касини още от пристигането на апарата през 2004 в системата на Сатурн е публикувана в списание "Сайънс".

"Изследването на системата ни кара да се чувстваме като изследователи на ранната Слънчевата система. Касини събра невероятен набор от данни и ние с нетърпение очакваме през следващите седем години Сатурн да ни поднесе дори повече изненади.", казва Линда Спаркер, планетарна учен по проекта Касини от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния.
Сатурн фотографиран от Касини. Credit: NASA.



В статията е описан елегантния хаос на движението в пръстените, а неин автор е Джеф Кузи, който описва как кораба Касини ни е показал, че сблъсъците в пръстена са обичайни явления и големите парчета лед, непрекъснато се натрошават на по-дребни отломки. Събраните данни разкриха също така, че малките луни играят притегателна роля на материала на пръстена. Зърната с големина на чакъл, биха се слепили заедно, за да образуват спътници но в крайна сметка са разкъсвани от гравитационното притегляне на малките луни.

По време на равноденствието, в периода, когато слънчевата светлина осветява пръстена точно в неговата равнина, Касини става свидетел на пръстени, които обикновено не се забелязват и които имат дебелина от десетки метри, които се издигат над основният пръстен подобно на скалисти планини.

Космическият кораб също показва, че пръстените са съставени предимно от воден лед, със загадъчен червеникав замърсител, който може да бъде ръжда или малки органични молекули, подобни на тези съдържащи се в червените зеленчуци на Земята. Учените от мисията са изненадани да открият подобни дребно мащабни фини структури почти навсякъде в обръчите от пръстени и ги принуждават да бъдат много внимателни при обобщаване своите наблюдения за целия диск на пръстена. Откритието, че пръстените са нагънати също така поставя под въпрос някои от предишните оценки за масата на пръстена, защото може да има материал, скрит вътре в него, който все още не е измерен.

При изучаването на атмосферата на Сатурн, йоносферата и магнитосферата, Касини помогна на учените да изучат южният полярен вихър, който има диаметър от 20 до 40 пъти земен ураган и странна подобно на шестоъгълник стабилна форма в атмосферата на северния полюс на планетата. Учените изчисляват също варианти за скоростта на вятъра на различни височини и ширини, който е със скорост 10 пъти по-голяма от скоростта на вятъра на Земята.

Касини също ни разкри, че малката луна Енцелад, а не Слънцето или Титан - най-голямата луна на Сатурн, има най-голям принос за наличието на заредени частици в магнитната среда на Сатурн. Заредените частици от Енцелад, по специално струйки от водни пари и други газове изпускани от южната полярна област, допринасят за аурата около полюсите на планетата. Учените разкриха, че магнитосферата на Сатурн буквално плува във вода, което прави плазмената среда около планетата, особено очарователна и уникална за Слънчевата система.

Също така, интензивното разследване на Касини откри множество нови тайни. Като пример, Касини ни показа снимки на случайни попадения на топки, като че ли изстреляни от оръдие. Подобни обекти, обстрелват само най - външният пръстен, известен като F пръстен, без много информация за това от къде идват и защо толкова бързо изчезват.

Касини изучава и странните радио емисии, известни като "километрово лъчение" от Сатурн, за които учените все още спорят че има връзка с въртенето на планетата. Тези емисии са открити още по времето на облитането от Вояджерите през 1980 г. и 1981 г., и вече близо шест години са обект на изследване от Касини. Модулациите варират от около 30 секунди до минута и това лъчение може да се образува от магнитното поле около планетата, а не това което е от нейното ядро, но учените все още спорят по въпроса.

"Касини е отговорил на въпроси, които ние дори не сме били достатъчно умни, за да питаме, когато мисията е запланувана и е повдигнал много нови," казва Кузи.

Източник: НАСА

---

• 1957
• 0
• Mar 25, 2012

---

Коментар