Един от пръстените на Сатурн не е като останалите
Мисия: Cassini–Huygens

---

Увеличаване Image Credit: NASA/JPL/Space Science Institute

Този факт е установен по време на равноденствието през 2009 год. Тогава, специфичното осветление от Слънцето е предоставило уникалната възможност да се наблюдават краткотрайни промени в пръстените, които разкриват подробности за техния характер.

Подобно на Земята, Сатурн също е наклонена по оста си. В течение на 29-годишната орбита, слънчевите лъчи се движат от север на юг по планетата и пръстените, и обратно. Променящата се слънчева светлина причинява температурата на пръстените да варира през сезоните. Пръстените са изработени от трилиони ледените частици и по време на равноденствието те всъщност попадат в сянка за няколко дни. През този период освен че се охлаждат, също се появяват необичайни сенки и вълнообразни структури по тях.

Касини, тогава е наблюдавал нещо неочаквано - необичайно висока температура спрямо предвиденото от моделите. Според учените, това е уникален прозорец към вътрешната структура на частиците изграждащи пръстените. Данните идват от инфрачервения спектрометър на космическият кораб, който е открил нещо озадачаващо. За по-голямата част от гигантската шир на пръстените, моделите правилно прогнозират термичното поведение когато попаднат в мрак. Но една голяма част - най-външния от големите пръстени или A-пръстена е останал по-топъл, отколкото моделите предсказват. Особено явно изразена е неговата среда.

За справяне с този любопитен факт, учените са предприели подробно проучване на това как частици с различни структури ще се затоплят и съответно охлаждат по време на сезоните на Сатурн. Предишни изследвания въз основа на данните от Касини показват, че ледените частици изграждащи пръстените са пухкави, подобно на пресен сняг. Този външен материал, се нарича с общото име "реголит" и той е създаден с течение на времето, тъй като малки въздействия пулверизират повърхността на всяка частица. Анализа сочи, че за най-доброто обяснение на температурната реакция на А-пръстена са необходими частици с големина около метър и техния строеж е предимно твърд лед с тънко покритие от реголит.

Получената висока концентрация на плътни и твърди ледени късове в този район на пръстените е неочаквана. Прогнозите са че, частиците се разстилат и се разпределят равномерно за период около 100 милиона години. Натрупването на гъсти участъци на едно място предполага, че някакъв процес е поставил принудително частиците там в близкото минало или те просто са ограничени. Изследователите предполагат няколко възможности за обяснение. Едната е, че на това място през последните сто милиона години може да е съществувала голяма ледена луна, която е била унищожена, може би от гигантско въздействие. Ако е така, отломки от разпадането може да не са имали време да се разпространят равномерно през пръстените. Алтернативно, малки частици с големината на чакъл когато мигрират към центъра на пръстена може да концентрират големите ледени късове в тези области.

Във всички случаи, показателното е, че средата на A-пръстена може да бъде много по-млада, отколкото останалата част на пръстените. Останалите части могат да бъдат много стари, колкото самият Сатурн. Според други модели, пръстените всъщност са много млади структури, които се очакват да изчезнат съвсем скоро, само след няколко милиона години. В края на мисията, Касини ще прелита много близо покрай Сатурн и неговите пръстени, което ще позволи директно да се измери масата на пръстените въз основа на гравитационното влияние, което ще оказват върху сондата. Учените ще използват истинската маса за да поставят ограничения за възрастта им, което до голяма степен ще изчисти въпроса.

---

• 1699
• 0
• Oct 9, 2015

---

Коментар