spacebg covers

това са четири планетарни мъглявини видени от рентгеновата космическа обсерватория -чандра-quo
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory


Това са четири планетарни мъглявини видени от рентгеновата космическа обсерватория "Чандра" и "Хъбъл". Планетарните мъглявини са NGC 6543, известна също като "Котешко око", NGC 7662, NGC 7009 и NGC 6826. Рентгеновото излъчване уловено от Чандра е представено с лилав цвят, а оптичните емисии от космическия телескоп "Хъбъл" са оцветени в червено, зелено и синьо.
Увеличаване X-ray: NASA/CXC/RIT/J.Kastner et al.; Optical: NASA/STScI

Тези изображения са част от по-широко изследване на двадесет планетарни мъглявини, находящи се в рамките на около 5000 светлинни години от Земята. Планетарната мъглявина е етап, който настъпва веднага след окончателния колапс на звезда подобна на нашето Слънце. Енергията освободена от този колапс издухва около две трети от материята изграждала звездата, обратно в космоса. Съвсем естествено е, че генерирания по този начин разширяващ се звезден мехур ще създаде множество шокови фронтове при взаимодействието със сравнително статичната междузвездна среда.

Тези фронтове са източници на рентгенови лъчи. Сега новите наблюдения от Чандра, разкриват че около 30% от наблюдаваните планетарни мъглявини, освен че имат ясно очертани рентгенови граници от въпросните шокове, са източници също и на фоново (дифузно) рентгеново лъчение. Това лъчение най-вероятно се произвежда от високоенергийни частици, които взаимодействат в рамките на мъглявината.

Около половината от планетарните мъглявини съдържат също и точкови рентгенови източници в центъра, а някои даже се отличават с по-висока активност, която може да се обясни с наличието на звезда спътник. Всъщност повече от половината наблюдавани мъглявини трябва да съдържат двойни системи в центровете си. Бъдещите изследвания трябва да помогнат да се изясни ролята на двойни звезди при определянето структурата и еволюцията на планетарните мъглявини.

  • 2116
  • 0
  • Oct 24, 2012

Коментар
Подобни публикации