spacebg covers

Ново, мистериозно светло петно на Титан
Мисия: Cassini–Huygens


Увеличаване Тези две радарни изображения показват появяването на ярката структура в "Kraken Mare". Теорията е, че това са или големи вълни или плаващи отломки. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/ASI/Cornell

Мисията "Касини" продължава своите приключения с нови открития относно въглеводородните морета на Титан. По време на прелитането покрай луната през август, космическият кораб е сондирал една плитка област в иначе доста дълбок басейн, разположена близо до устието на наводнена речна долина и съответно е наблюдавал нова ярка структура в морето, която би могло да обясни и мистериозното образование "Магическия остров", открит по-рано от сондата.

Новият обект се появява в най-големия басейн на Титан, морето "Kraken Mare" и за разлика от другата мистериозна структура в "Ligeia Маре", "Магическия остров", освен в радарните данни се открива и от спектрометъра. Наблюденията в две различни дължини на вълните, осигурява важни улики за естеството на този загадъчен обект.

Тълкуването на данните подкрепя две възможни обяснения - че структурата може да бъде просто вълни или плаващи отломки. За съжаление прелитането през август е било последното, което осигурява възможността радара да наблюдава "Kraken Mare" и съответно да установи как се развива характеристиката. Успокоителното е, че през януари 2015 год, корабът отново ще прелети над "Ligeia Маре" и ще наблюдава "Магическия остров", който след появяването си, мистериозно избледнява и изчезва.

През август, радарния лъч е изследвал 200 км от източната брегова ивица на Kraken. Използваният радарен сигнал може да проникне през флуида и съответно да се отрази от дъното на басейна, като по този начин разкрива дълбочината на морето в тази област. Този район е близо до устието на голяма наводнена речна долина и измерената дълбочина е от 20 до 35 метра. Касини ще извърши подобен експеримент, за последен път, през януари 2015 г., като тогава ще се опита да измери дълбочината и на "Punga Mare", което е най-малкото от трите големи морета в далечния север на Титан и само неговата дълбочина още не е наблюдавана от Касини.

Учените смятат, че областите в "Kraken Mare" от които сондата не е получила радарното ехо са твърде дълбоки и съответно дъното е недостъпно. Топографските измервания на района показват относително стръмни склонове и те най-вероятно продължават надолу и през морето, което също е намек, че на места метановия басейн може да бъде доста дълбок.

И още нещо интересно, през август, Касини е уловил красиви слънчеви отблясъци от северните морета на Титан. Единственото друго място, където може да се наблюдава подобен ефект в слънчевата система е на Земята. В миналото, космическият кораб също е наблюдавал подобни отблясъци, но това е първият път, когато е придобил толкова комплексна и ярка панорама на северните морета. Осветени по този начин, отдолу, всъщност се забелязва истинска система от оранжеви облаци, които най-вероятно се захранват от изпаряващите се морета.

Увеличаване Полупръстеновидния отблясък е от "Kraken Mare" и изводът е, че заради изпарението, неговия размер се е стеснил. Изображението е в инфрачервена светлина и то е получено от спектрометъра на 21 август. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. Arizona/Univ. Idaho

Увеличаване Радарните данни показват дълбочината на басейна над който е прелетял Касини. През август 2014 год, космическият кораб е сканирал източния бряг на "Kraken Mare" и по-специално една наводнена речна долина. Дълбочината там е от 20 до 35 метра, но по-навътре става доста дълбоко, може би няколко стотин метра. Ненадейно, радарът там се е натъкнал на светлото петно, което не се забелязва на по-ранните снимки. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/ASI/Cornell

Увеличаване Тази снимка е направена в инфрачервена светлина и показва един слънчев отблясък от езерото "Kivu Lacus". Този басейн е сравнително малък, той е около 77.5 км в ширина и се намерира в непосредствена близост до северния полюс на Титан. Гледката е получена на 24 юли, 2012 год. и подобни ефекти могат да се наблюдават само когато, космическият кораб е под специален ъгъл спрямо Титан и Слънцето. Ярката бяла зона всъщност е истинския отблясък от езерото уловен от инфрачервения спектрометър. Розовото е мъглата, която изведнъж е осветена отдолу и тя съответно е на по-голямо разстояние. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/University of Idaho


  • 2056
  • 0
  • Nov 12, 2014

Коментар
Подобни публикации