още едно вълнуващо откритие от вояджер- сондите -вояджер- наистин
Мисия: Voyager

---

Още едно вълнуващо откритие от Вояджер!

Сондите "Вояджер" наистина достигнаха места, които никой не е изследвал. Изплъзвайки се тихо към звездите, те са отдалечени вече на разстояния по-големи от 9 милиарда мили от Земята откъдето продължават да излъчват пресни новини към родната ни планета.

Сега учените казват, че сондите са изпратили много голяма новина, която заслужава да се отвори дори бутилка шампанско. Оказва се, че предполагаемите магнитни мехури в края на Слънчевата система наистина съществуват. И те са повече от 100 милиона мили широки - това е подобно на разстоянието между Земята и Слънцето. Според компютърните модели, мехурите трябва да са с големина около 100 милиона мили, така че ще е необходимо около една седмица, една от сондите да премине през тях. Вояджер 1 влезе в тази "магнитно пенливата зона" около 2007 год., а Вояджер 2 около година по-късно. Първоначално учените не разбират какво са наблюдавали, но сега го разбират перфектно.
Магнитен мехур на ръба на Слънчевата система, открит от мисията "Вояджер". Credit: NASA
Видео



"Магнитното поле на слънцето се простира чак до ръба на Слънчевата система", обяснява един от учените - Офер. "Тъй като слънцето се върти, магнитното му поле се усуква и набръчква, нещо подобно на пола на балерина. Далече, далече от Слънцето, където са Вояджерите сега, гънките на полата дори са разкъсани."

Когато магнитното поле се нагъне силно се случват интересни неща. Линиите на магнитната сила се кръстосват многократно, магнитното поле се реорганизира, понякога дори взривно предизвиквайки пенести магнитни мехури.

"Ние никога не сме очаквали да открием такава пяна по ръба на Слънчевата система, но тя е там!", добавя учения. Теории, датиращи от 1950-те години предсказват много различен сценарий: отдалеченото магнитно поле на Слънцето е трябвало да се изкривява по сравнително добра дъга, като в крайна сметка се огъне обратно и се присъедини отново към слънцето. Мехурите са самостоятелни структури и по същество разширяват слънчевото магнитно поле.

Сензорите за енергични частици работещи на Вояджер показват че корабите от време на време се потапят в тази пяна, което всъщност не изключва съществуването на региони които все още съдържат старите идеи. Но няма съмнение, че старите модели не могат сами да обяснят това което са открили Вояджерите.

Структурата на далечното магнитното поле на Слънцето е от голямо научно значение, тъй като то определя начина, по който си взаимодейства с останалата част на галактиката. Изследователите наричат този регион "хелиопаузата." Това е по същество граничния пункт между Слънчевата система и останалата част на Млечния път. Галактическите космически лъчи са субатомни частици, ускорени почти до скоростта на светлината от далечни черни дупки и супернови експлозии. Когато тези микроскопични гюлета опитат да влязат в Слънчевата система, те трябва да се преборят с магнитното поле на слънцето за да достигнат до вътрешните планети. "Магнитните мехури са нашата първа отбранителна линия на защита от космическите лъчи", казва Офер.

"Не сме сигурни още дали това е нещо добро или не е." От една страна, балоните изглежда че са много порест щит, което позволява много космически лъчи да преминават през пролуките. От друга страна, космическите лъчи може да се окажат в капан вътре в балона, което ще направи пяната много добър щит в този случай. Досега голяма част от доказателствата за мехурите идват от потока на енергийните частици изследван от "Вояджер". Но в тези региони магнитното поле е много слабо, затова анализа на данните отнема повече време, защото са необходими специални грижи. Затова, разнищването на магнитните подписи на мехурите в данните от Вояджерите все още е в ход. Учените смятат че това е само началото и предстоят още открития занапред.

Източник: НАСА

---

• 2180
• 0
• Mar 29, 2012

---

Коментар