Голямата мисия Розета приключи
Мисия: Rosetta

---

Увеличаване

Може би така изглежда Розета, акостирала на повърхността на кометата "Чурюнов-Герасименко" след осем милиарда километра плаване в открития космос. Copyright ESA

Потвърждението за края на мисията пристигна в контролния център на ЕКА в 13:19 ч. на 30-ти септември. Розета е извършила окончателната си маневра, която я отправя към повърхността на ядрото предният ден, на височина около 19 km.

Бавното спускане предоставя възможността, космическият кораб да изучи газовата, праховата и плазмената среда много близо до повърхността, както и да направи снимки с висока разделителна способност. От голям интерес са ямите, които изглежда са прозорци към вътрешната структура на ядрото и разкриват най-първичните строителни блокове от които са изградени кометите. Най-хубавото е, че събраната по време на спускането информация е изпратена на Земята преди удара.

И така, европейската мисия "Розета" е свръх успешна. От стартирането си през 2004 г., космическият апарат е направил общо шест обиколки около Слънцето, като е пропътувал приблизително 8 милиарда километра. Не трябва да се забравя, че по време на това пре-дълго странстване са осъществени три прелитания покрай Земята и две близки срещи с астероиди.

Най-трудното беше точно преди началото на научната мисия, защото Розета трябваше да издържи 31 месеца в ледените условия на дълбокия космос, което можеше да стане само чрез строго позициониране към Слънцето и хибернация. За щастие всичко премина успешно и сондата се събуди през януари 2014 г. след което постепенно настигна своята цел - кометата "Чурюнов-Герасименко" през август 2014 година.

Моментът е исторически, защото след този акт, Розета се превръща в първия кораб в орбита около комета и първият, който разположи ландер - Фила, през ноември 2014 г на нейната повърхност. От тогава до сега, сондата продължава да следи развитието на кометата през най-близкия подход към Слънцето и извън това.

Решението за прекратяване на мисията е в резултат фактът, че скоро кометата отново ще замръзне, когато достигне отвъд орбитата на Юпитер и оскъдната светлина там почти сигурно ще убие Розета.

Мисията е много плодородна и бяха направени множество изненадващи открития. Може би най-впечатляващото е любопитната форма на ядрото от която учените са направили извода, че двата лоба са формирани независимо един от друг след което са се слепили в ранните дни на Слънчевата система.

Тази странна форма е причината за сезонните движения на прахта по повърхността, както и измененията в плътността и състава на комата, нещо, което става ясно след дългосрочните наблюдения на мисията.

Другото важно откритие е, че въпреки здравия разум изтичащите молекули кислород, азот и вода нямат нищо общо с тази в океаните на Земята, което променя радикално теориите за произхода на земната хидросфера и нас самите. Изглежда, че кометите не са доставили водата на Земята след огненото образуване на планетата, което отваря пътя за други алтернативни теории.

Откриването на аминокиселината глицин, която е една от основните съставки на протеините, както и фосфор, който е ключов компонент на ДНК и клетъчните мембрани са едно от многото неща с които Розета обогатява науката.

Както всяка мисия и Розета освен отговори е задала и много въпроси. Но натрупаният архив научни данни е огромен и след края на операциите учените вече остават свободни да се заемат сериозно с анализа и със сигурност ще бъдат още много изненади. Накрая, точно като Розетския камък, и Розета е ключова за разбирането на древния език на слънчевата система, нашият произход и история.

Увеличаване Последното изображение от Розета. Copyright ESA

---

• 2193
• 0
• Oct 3, 2016

---

Коментар