Хъбъл е показал как се е образувал Млечният път
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване От тези и други сборни снимки на отделни галактики, заснети през различни етапи от космическата история, астрономите показват как се е формирал Млечният път. Credit: NASA, ESA

Това е първото визуално доказателство как нашата галактика се сглобява във величествен вихър от звезди, които виждаме днес. Телескопът е наблюдавал дълбокият космос, където астрономите са проследили 400 галактики - подобни на Млечния път, които са в различни етапи на еволюция. Наблюдаваният период от време е 11 милиарда години.

Това са първите преки доказателства, как е изглеждал Млечният път в миналото. Разбира се, учените не могат да наблюдават пряко нашата галактика в миналото, ние пътуваме заедно с нея, но могат да наблюдават галактики отстоящи на милиарди светлинни години от нас, които се развиват в галактики подобни на Млечния път. И новото изследване показва, че 90 на сто от млечният път е образуван в периода между 11 милиарда и 7,0 милиарда години назад във времето. Подобни директни данни никога не са получавани досега.

Превъзходна разделителна способност на Хъбъл позволява на учените да видят как структурата на Млечния път се променя с течение на времето. Моделът на галактиката прилича на "пържено яйце". Белтъка е диска в който пребивават Слънцето, Земята и всички звезди, които виждаме през нощта. Жълтъкът е централната издутина, изградена от стари звезди, в която се е поместила свръхмасивната черна дупка, която също трябва да е израснала по някакъв начин заедно с галактиката.

Изображенията сега показват, че диска и централната издутина нарастват почти едновременно и в крайна сметка образуват величествената спираловидна галактика, която обитаваме днес. Най-вероятно, преди милиарди години, Млечния път е бил блед синкав обект. Той е бил със ниска маса но е съдържал големи количества газ, от който са се раждали множество звезди. Сините цветове са ясен индикатор за тези процеси. В разгара на звездообразуването, когато Вселената е била на около 4 милиарда години, в младата галактика са се образували средно по 15 звезди годишно. За сравнение, сега у нас се създава само една звезда на година.

За новото проучване, астрономите внимателно са избрали специалните галактики от каталог съдържащ над 100 000 галактики. За тази цел са създадени компютърни модели, които анализират всяка отделна галактика и я отсяват по специалните критерии. Откритието е, че централните издутините и вероятно черните дупки на спираловидните галактики нарастват едновременно с дисковете.

Това откритие е станало възможно след усъвършенстването на Хъбъл. По рано, телескопът е наблюдавал само най-ярките галактики в далечното минало. След ъпгрейта се виждат и по-нормалните, но по-бледи галактики. Хъбъл освен формите и цветовете, предоставя и разстоянията до Земята. Проучването в още по-ранни етапи ще стане възможно през 2018-та година, когато ще заработи космическият телескоп "Джеймс Уеб".

Новото проучване също подкрепя теорията, че сливанията между големите спираловидни галактики не е било важно при тяхното изграждане. Компютърните модели показват, че подобни сливания просто са гибелни за дисковете, които компресират почти всичката газ и след катастрофата, новата галактика остава почти празна, след експлозията от формиране на нови звезди по време на сливането. Доказателство за това са елипсовидните галактики, които са родени от сливания на големи спираловидни, но в тях е преустановено всякакво звездообразуване.

Елиптичните галактики се отличават с много плътно ядро, което е индикатор че централната черна дупка е много по-мощна от дупката в нашата галактика. Най-вероятно тя е нараснала мигновено и изведнъж е променила орбитите на почти всички звезди около нея. В тях се забелязват и други доказателства за гигантските сливания, едно от които е липсата на газ.

Млечния път се е развивал през историята на Вселената по кроткия начин. Нашата галактика е нараствала плавно, като е поглъщала съвсем малки порции много по-малки галактики, приличащи повече на звездни купове, и газ от околното пространство. Резултатът е, че тя е запазила плавно звездообразуването и е осигурила относително спокойствие за образуването на звезди като Слънцето, което е отгледало Земята. Този сценарий е различен от стихийния характер на образуването на елиптичните галактики. Но за съжаление Млечният път от спокойна и жива галактика е на път да се превърне в огромна и мъртва елипсовидна.

След около четири милиарда години, когато Слънцето ще започне да унищожава слънчевата система, цялата наша галактика ще претърпи огромен катаклизъм. Тогава ще започне сливането с Андромеда, което ще продължи от няколко стотин милиона до около 2 милиарда години. Това ще бъде епохата на стихиите, които освен че ще разрушат много системи, ще родят безкраен брой нови такива. Въпреки че новата галактика ще бъде празна, в нея няма да има почти никаква газ и прах, някъде в покрайнините може да се образуват безкраен брой скромни жълти звезди, които да приютят планети като Земята. Може би елипсовидните галактики изобщо не са мъртви...

---

• 2402
• 0
• Nov 27, 2013

---

Коментар