Увеличаване Тази симулация помага да се обясни цикличния светлинен сигнал, който трябва да се излъчва от тесния чифт сливащи се черни дупки. Тяхната система "PG 1302-102" е разположена на 3,5 милиарда светлинни години от нас. Изгледът от близък план в дясно показва, че по-малката от двете дупки отделя повече светлина (отляво на снимката). Черните дупки не излъчват светлина, но те натрупват и нагряват вещество около себе си, което е източник на енергични лъчения. Причината, по-малката черна дупка да излъчва повече светлина е, че тя е в орбита по-далеч от центъра на масите и тя е по-близо до общия диск от газ и прах. Това и позволява да натрупа повече вещество, което да свети. Обратно, колкото по-масивна е централната черна дупка, толкова тя е по-бедна на материя и затова се появява по-бледа. Credit: Columbia University
Данните идват от съвместните усилия на ултравиолетовия космически телескоп "GALEX" и Хъбъл, а самата двойка е открита в началото на годината от наземни телескопи.
Системата се нарича "PG 1302-102" и черните дупки са с най-тесните орбити известни до момента. Те обикалят една около друга на разстояние не много по-голямо от диаметъра на нашата слънчева система. Очакванията са, те да се сблъскат и да се обединят в една по-масивна черна дупка, някъде през следващите милион години, което ще предизвика титаничен взрив с мощност колкото 100 милиона свръхнови.
Астрономите изучават тази двойка за да разберат по-добре как галактиките и чудовищните черни дупки в техните центрове се сливат. Това явление е било често срещано в ранната Вселена.
"PG 1302-102" е само една от няколко кандидати за двоични черни дупки. Те са открити чрез внимателно изучаване на светлинния сигнал, идващ от центъра на галактиката в която са поместени. Анализа показва, че сигналът се генерира от движението на две черни дупки, които обикалят една около друга за около пет години.
Едно ново изследване от GALEX и Хъбъл потвърждава сплотеността на дупките, обсерваториите дори са успели да уловят променящи се леки модели на системата през последните 20 години. Това е станало като са изследвани архивите на GALEX в които се вижда, че обектът съвсем случайно е наблюдаван от телескопа шест пъти. Освен GALEX, Хъбъл също е наблюдавал системата в ултравиолетовия диапазон в миналото.
Ултравиолетовата светлина от едната черна дупка, трябва да се поглъща от материята обикаляща около другата. Но когато едната черна дупка обикаля около своя партньор, поглъщането на светлината придобива цикличен характер. Това е все едно една 60 ватова крушка изведнъж изглежда като 100 ватова, но заради ефектите на общата теория на относителността, тя ще се появи за нас периодична и като 20 ватова лампа.
По-ярката и по-леката черна дупка, всъщност се движи спрямо нас със скорост, около седем процента от скоростта на светлината, което е много бързо. Тя е в петгодишна орбита около своя по-масивен другар и всъщност пътува около него на огромно разстояние, равняващо се на външната периферия на слънчевата система, където е облака на Оорт. Тази шеметна скорост причинява светлината от нея периодично да се усилва и отслабва заради високата скорост на приближаване и отдалечаване спрямо нас.
Теорията предсказва, че релативистичното подсилване на ултравиолетовата светлина, трябва да е около 2.5 пъти. Наблюденията от GALEX и Хъбъл съвпадат точно с прогнозите. Тези резултати ще помогнат на учените да уловят сигнали идващи от още по-тесни черни дупки в бъдеще, дори някои учени смятат че по този начин може да се открие и "Светият Граал" на физиката или засичането на гравитационни вълни. В последните мигове преди крайното обединение, очакванията са, дупките да изпратят вълни в пространството и времето. Тези така наречени "гравитационни вълни", чието съществуване следва от теорията на гравитацията на Алберт Айнщайн публикувана преди 100 години, притежават улики за тъканта на нашата Вселена и тяхното засичане ще бъде фундаментално важно за определянето структурата на пространството и времето, истинската природа на които все още не е описана от физиката.
Galaxy Evolution Explorer (GALEX) откри опашка зад галактика изпъстрена с ярки възли от нови звезди. Опашката, която е с...
GALEX откри защо в елиптичните галактики липсва звездообразуване. Експлозия на супернови и струи от чудовищна черна...
Увеличаване Внимателното изследване на специален клас свръхнови, ще помогне да се актуализира степента на едромащабното...
GALEX получи необичайна удължена мисия. НАСА предоставя Galaxy Evolution Explorer (GALEX) на Калифорнийския технолог...
Увеличаване Това съставно изображение показва гигантската спирална галактика "NGC 6872". Неподозирания приливе...
Увеличаване Тази илюстрация показва червена звезда-джудже около която обикаля хипотетична екзопланета. Червените джуджет...
Комбинираните наблюдения на галактиката "Кентавър А" разкриват необичайни структури в нея. Инфрачервени и рентгенов...
Пет годишно проучване на 200 000 галактики, простиращи се назад 7 000 000 000 години в космическото време, е довело до е...
Увеличаване Тази симулация помага да се обясни цикличния светлинен сигнал, който трябва да се излъчва от тесния чифт сли...