астрономите са открили нов космически феномен наречен -ядрен блясък- който разкрива но
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Астрономите са открили нов, космически феномен, наречен "ядрен блясък", който разкрива нова информация за това, как звездите и планетите се формират.

Учените използват космическия телескоп Спицер за да измерят инфрачервената светлина, която се излъчва от така наречените "ядра" - студени и тъмни пашкули в които се формират млади звезди и планетни системи. Ядреният проблясък е явление, което се случва, когато светлината от близките звезди се отразява от сърцевината и разкрива информация за нейната възраст и консистенция.
Credit: NASA

Тази поредица от изображения направени от Спицер показват, тъмна маса от газ и прах, наречена сърцевина (ядро), в което най-вероятно се формират нови звезди и планети. Образът най-вдясно показва ядрото в най-голямата дължина на вълната на инфрачервената светлина (8 микрона). Когато се гледа в тази дължина, ядрото се появява тъмно. Средното изображение показва ядрото, наблюдавано в по-къса инфрачервена дължина (3.6 микрона). Сега, ядрото е светло, защото отклонява светлината от близките звезди. Тази неочаквана светлина, наречена ядрен блясък, казва на астрономите, че прахта, съставяща ядрото трябва да бъде по-едри отколкото се смяташе досега. Образът отляво е комбинация от другите две снимки. Това специално ядро се намира дълбоко в по-голям тъмен облак наречен L183. Инфрачервената визия на Spitzer позволява да надникнем в тъмния облак, за да видим дори тъмното ядро погребано вътре.

Тъмните облаци са огромни места в нашата галактиката, където се зараждат нови звезди. Но те са скрити в пашкули от прах, така че не можем да видим какво се случва вътре. Но учените откриха нов начин за да надникнат в тях. В новия метод на наблюдение, тези протообекти наподобяват призраци, защото ние едно че ги видждаме, но също така гледаме и през тях.

Ефекта "ядрен проблясък" е открит при един случай през 2009 година. Учените са изненадани да видят, че звездната светлина се разсейва от по-тъмното ядро под формата на инфрачервена светлина, която Spitzer можеше да види. Учените са смятали, че зърната прах, съставляващи ядрото са твърде малки, за да отклоняват звездната светлина. Вместо това, те очакват, че светлината ще преминава направо през тях. Тази констатация разкрива, че зърната са по-големи отколкото се смята досега - около 1 микрон, вместо 0,1 микрона (типичен човешки косъм е с дебелина около 100 микрона).

Това може да изглежда като не много голяма разлика, но тя може значително да промени моделите на астрономите относно формирането на звезди и планети. По-големите размери на зърната означава, че планетите които на този етап представляват прашни дискове около протозвездите, може да се оформят по-бързо. С други думи, планетата формация може да бъде налична, още от деня, когато звездата все още е в предварителна ембрионална фаза.

Но този конкретен обект наблюдаван през 2009 г. би могъл да бъде случайност. Учените не знаят дали това, което са открили, важи и за други тъмни облаци, но до този момент. В ново изследване, при което изследват 110 тъмни ядра, установяват, че при около половината от тях се наблюдава ядрения проблясък.

Откритието дава не само нов инструмент за изучаване на прахта, съставляваща тъмното ядро, но чрез него може да се оцени и възрастта. В ядрата на по-развитите звезди, се наблюдават по-големи зърна прах, и с използването на този инструмент, астрономите по-добре анализират възрастите. Ядрения проблясък също може да спомогне при изграждането на триизмерни модели на сърцевината - изкривената светлина се разпръсква по начин, който зависи от структурата на облака.

Измерванията от Спицер, са направени преди телескопа да изразходи охладителя през май 2009 г., когато започна сегашната му топла мисия.

Източник: Спицер

---

• 1662
• 0
• Mar 22, 2012

---

Коментар