Увеличаване Тази снимка е направена на около 40м височина и показва една благоприятна повърхност. Голямата скала в горния десен ъгъл е с размери около пет метра и ако я изключим, осеяната с дребни камъчета и прах осветена повърхност, изглежда много удобна за приземяване. Но за съжаление системата за кацане не сработва и след отскоците, ландерът се оказва сред съвсем друг неблагоприятен каменист пейзаж. Credit: ESA/Rosetta/Philae/ROLIS/DLR
Батериите са на изчерпване и позволяват само още около едно денонощие живот. Хубавата новина е, че всички инструменти работят нормално и сондата изпраща научни данни. Това се случва след на пръв поглед успешно кацане, но в последствие се оказа че не е точно така.
Фила комуникира с Розета, което е най-важното за една космическа мисия, но всъщност не се знае точното местонахождение на ландера. Харпуните не са сработили и съответно сондата не се е закотвила, а и още нещо, заради ниската гравитация, след първоначалното съприкосновение, Фила е направила един голям и един малък отскок преди да се стабилизира. Според плана, тежащата няколко грама на този малък свят сонда, е паднала върху него със скорост един метър в секунда, но заради неуспешното анкериране, тя е отскочила обратно в космоса, но вече със 38 см/сек. Заради прекаленото слабото гравитационно поле, Фила е паднала отново чак след 1 час и 53 мин! Това е много време, което означава, че може да се е отклонил доста, повече от километър. Последният отскок трае много по-малко, само седем минути и след него, ландерът вече се успокоява на повърхността.
Телеметрията сочи, че Фила не се е "нивелирал", но от първоначалните изображения се прави извода че трите крака са стъпили в съвсем различен терен - два от тях са високо, другия е в нещо като яма. Тази неравност продължава високо и най-неприятното е, че тя засенчва сондата. Изглежда, че след отскоците, ландерът е кацнал в нещо като падина или в подножието на голяма скала. Тук е само една догатка за позицията на сондата и околния терен. Слънчевите панели се осветяват само за около 1,5 часа през 12-часовия ден, което е много оскъдно и не е достатъчно за презареждането на акумулатора. При тази ситуация, мисията ще продължи най-много още денонощие и в момента кипи работа.
Апаратът прави всичко възможно да изпълни основната си научна мисия. Стратегията е следната, най-напред работят инструменти без механични части, след което измервания правят и тези с механика. Целта е да се изстиска всичката възможна наука, преди сондата да умре. Вече се говори и за пробиване, но заради липсата на стабилизация, работата на свредлото може да бъде доста затруднена. Фила вече е поставила термометъра в почвата, който е първия механичен научен уред работещ на "67Р/Чирюмов-Герасименко".
Все пак, ситуацията не е напълно безнадежна. Един движещ се уред, наречен "MUPUS" ще се опита да извърти леко сондата в посока, която може да подобри попадащата върху нея светлина. Този инструмент е предназначен да измери плътността, термичните и механичните свойства на повърхностния и подповърхностния слой на ядрото. След това, Фила може да работи в пълна хибернация, малкото енергия която получава ще се изразходва за поддържане топли само на най-критичните системи, теоретично би могла да издържи до перихелия, където интензивността на светлината и продължителността на осветлението ще нараснат.
Междувременно, Розета продължава да търси ландера. Когато се види къде е Фила, тогава може да се вземат много решения, но има една неприятност, ако през повечето време ландерът е в сянка, съществува вероятността Розета да не успее никога да го фотографира. За сега, двата апарата комуникират успешно и с радиоекспериментът "Concert", предназначен да определи вътрешната структура на ядрото. Това може да помогне за определяне точната позиция на Фила, защото сигналът е най-силен, когато Розета е точно "отгоре".
Но най-големият враг си остава времето. Ако следващото денонощие не се направи нещо, Фила ще се присъедини към успешните сонди с кратък живот, като "Хюйгенс" или "Галилео", всичките венериански ландери и още много. Преди малко прочетох, че Фила вече е изпълнила 80% от научната програма. Това е висок процент и ако наистина е така, може би тази нощ, която най-вероятно ще бъде и последна, апарата ще успее да изпълни това, за което е проектиран и изпратен, но ще видим.

Увеличаване Това е най-първата 360 градусова панорама от Фила. Виждат се трите стъпки на краката, две от тях са осветени, едната е в сянка. Околния терен изключително неправилен, а самият апарат е попаднал в нещо като ниша. Освен че не получава необходимото количество светлина, всъщност излиза че и нацелването на ямата е било късмет. Copyright ESA/Rosetta/Philae/CIVA
Увеличаване Изгубената Фила най-накрая е открита. Това се случва месец преди края на мисията. Copyright ESA/Rosetta...
Увеличаване Това е само част от съставената карта. Тя показва "корема" и част от "главата" на комета...
Увеличаване С това изображение от тесноъгълната камера, Розета казва "сбогом" на своя спътник, след повече от...
Увеличаване За да се формира неправилната форма на ядрото, две по-малки тела са се слепили някъде в миналото. Тази снимк...
Увеличаване ESA/Rosetta Вчера точно в 11:00 часа българско време беше последната от поредиците маневри, които постави...
Увеличаване Ледът в Imhotep. Двете експозиции са идентифицирани през септември-ноември 2014 г. Контрастите са специално...
Увеличаване Ледът върху повърхността на кометата "67P/Чурюмов-Герасименко" Copyright ESA/Rosetta Използвайк...
Астероидът Лутеция се откроява като свят с много кратери. Снимките от Розета показват, че това най-вероятно е един прими...
Увеличаване Кометата "67P/Churymov-Gerasimenko" в съзвездието Змиеносец. Това изображение е направено на 21 ма...