Чурюмов-Герасименко е съставна комета
Мисия: Rosetta

---

Увеличаване За да се формира неправилната форма на ядрото, две по-малки тела са се слепили някъде в миналото. Тази снимка е от 22 август, 2014 год. разстоянието е 63.4 км от центъра комета. Вижда се малкия дял в ляво, с поразителните скали на обраста "Хатор". На преден план най-вдясно е гладкия регион "Имхотеп" от големия лоб. Мащаба на изображението е 5.4 метра за пиксел. Copyright ESA/Rosetta/Navcam

Две комети с изключително ниска скорост са се сблъскали някъде в покрайнините на Слънчевата система и резултатът е днешният облик на кометата "67P/Чурюмов-Герасименко". До този извод са стигнали учените от мисията "Розета", след като космическият кораб разкрива изненадващата форма на леденото тяло през юли 2014 година.

Тогава е възникнал нещо като спор, дали двата лоба са образувани от сливането на две комети или специфичната форма се дължи на някакъв вид ерозия, при която част от веществото се е изпарило в космоса, придавайки специфичната форма на тялото.

Сега учените са с еднозначен отговор на главоблъсканицата. От изображенията с висока резолюция, се вижда, че ядрото е формирано от два слели се обекта, някъде през историята на слънчевата система.

И двата лоба притежават външна обвивка, като материалите са организирани в отделни слоеве. Това продължава до няколко стотин метра под повърхността. Строежа на ядрото до голяма степен наподобява на две глави лук, но с различни размери, като отделните слоеве не съвпадат, което е доказателството на мултитялото.

За да достигнат до този извод, учените са изследвали множество геоложки структури - над 100 тераси по повърхността и паралелни слоеве, които ясно се виждат в откритите скални стени и ями. След това от 3D моделите се определят посоките на слоевете, което спомага да се визуализира как те се простират под повърхността.

От анализа става ясно, че слоевете са последователно ориентирани за двата лоба поотделно, което продължава до около 650 метра дълбочина. Това всъщност е първата улика, че двата лоба са независими тела, което твърдение се подсилва от наблюдението, че слоевете са наклонени в противоположни посоки в близост до шията на кометата.

За да са още по-сигурни, учените са изследвали и посоките на слоевете спрямо центъра на тежестта на ядрото. Най-общо казано, слоевете трябва да се формират под прав ъгъл спрямо посоката на тежестта на даден обект. Създадени са модели, които изчисляват силата и посоката на тежестта по местонахождението на всеки слой, като се разглеждат два случая. Единият е с общ център на тежестта, разположен някъде в шията, другият е с два независими центрове за двата лоба.

Резултатът е, че ориентацията на слоевете съвпада с двата независими центрове, а не в един на комбинираното тяло, което е още едно независимо доказателство за формирането на ядрото.

Увеличаване От анализа на най-различните терени, учените са достигнали до обяснението за странната форма ядрото на кометата. Copyright ESA/Rosetta/MPS

Увеличаване В ляво, 3D модела се използва за се определят посоките, към които отделните слоеве са наклонени. Целта е да се види строежа на двата лоба на ядрото под повърхността. Слоеве са "равнини" които опасват двата лоба, което е доказателство за техния отделен произход. От дясно са изобразени местните вектори на тежестта, които също са насочени пенпендикулярно на слоевете, което също е потвърждение на независимия характер на двата лоба. Copyright ESA/Rosetta/MPS

---

• 2268
• 0
• Sep 29, 2015

---

Коментар