аполо 16 след 40 години лунния модул -орион- се приземи на повър
Мисия: Lunar Reconnaissance Orbiter

---

Аполо 16 след 40 години.

Лунния модул "Орион" се приземи на повърхността преди 40 години на 21 април 1972 г. Двамата астронавти на борда John Young и Charlie Duke са натоварени със задачата да предприемат първото и единствено проучване на тази високопланинска местност. Тяхната основна цел е да вземат проби от смятаните за уникални светли и плоски депозити, които геолозите са интерпретирали като останки от огромно експлозивно изригване на вулкан.

Предположенията са, че тези вулканични скали биха могли да бъдат много по-различни от вулканичните базалти, донесени от местата на предишните пилотирани мисии - Аполо 11, 12 и 15.
Увеличаване Областта на кацане на Аполо 16, заснета от LRO четиридесет години по-късно. Изображението обхваща област от повърхността с ширина 250 метра. NASA/GSFC/Arizona State University



Но след като двамата астронавти започват да търсят уникални скали близо да лунния модул, става ясно, че няма никакви неизвестни и екзотични вулканични скали, образуващи планини на повърхността. Това, което са открили, са обикновени брекчи, които са подобни с донесените от Аполо 16 скали, но са най-близки по състав на пробите събрани от астронавтите на Аполо 14 - Ал Шепърд и Ед Мичъл.

Брекчите на Земята се образуват, когато основната скала е раздробена под влиянието на някакъв процес, и след това получения чакъл се залива от свързващ материал - лава, седиментни утайки и др. Но как се формират брекчи на Луната?

Оказа се, че събраните проби са следствие от взривните процеси образували басейните "Imbrium" и "Nectaris", отстоящи на стотици километри! Първоначалния удар е раздробил основната скала, изхвърляйки получения филц чак до дук. След това той е залят от потоци лава, течащи на стотици километри от източника им. Най-накрая микрометеоритната шкурка е изгладила всичко до наблюдаваното в момента, след хиляди милиони години.
Увеличаване Lunar Portable Magnetometer (LPM) се намира в тъмното петънце точно под надписа. Показаното със стрелка е огрявания от слънцето кабел. NASA/GSFC/Arizona State University



Подобно на останалите пилотирани мисии и Аполо 16 достави на лунната повърхност научни инструменти за измерване на различните процеси случващи се там. Повечето инструменти са част от серията Apollo Lunar Surface Experiments Package (ALSEP), разработена специално за мисиите "Аполо". Екипажа на Аполо 16 също използва на повърхността един инструмент от тази серия - Lunar Portable Magnetometer (LPM), който е предназначен да измерва вариациите в иначе доста слабото магнитно поле на Луната. Някои ALSEP инструменти (доставени от Аполо 12, 15, 16) включват неподвижен лунен магнитометър (LSM), който дава стойността на магнитното поле само в една точка.

Тези LSM показаха, че в местата на кацане, магнитното поле варира с около фактор петдесет - от ниските 6 gammas (Apollo 15) до високите 313 gammas (Apollo 16). LPM откри, че в областта на Аполо 16, магнитното поле варира от ниските 121 gammas до високите 313 gammas. Фактора е приблизително три за разстояние 7 км.
Увеличаване Изглед от паркираното LRV, обратно към лунния модул "Орион". Credit: NASA.



След приключване на LPM експеримента, инструмента измери магнитното поле преди и след като една малка скала беше поставена върху уреда. Това показа два важни резултата - местните скали притежават много слабо остатъчно магнитното поле, но то е толкова слабо, че LPM не може да го открие. Втория резултат е, че това е доказателство, че инструмента все още работи както преди старта. Тези резултати произхождат от факта, че астронавтите донасят въпросната скална проба (60335) на Земята, където е измерена чрез идентичен LPM, както и с още по-чувствителни инструменти.

Магнитното поле на Луната произхожда от материала изграждащ кората и мантията. То няма диполен вид и е много слабо. Това е магнитно поле, много по-различно от генерираното в ядрото на Земята. В момента учените все още не разбират произхода на лунното магнитно поле и неговите вариации.

Може би много древно и вече утихнало диполно поле е съществувало някога, а сега просто е останал неговия остатъчен магнетизъм, след като мантията се е втвърдила. Другата теория е, че формиращите басейни въздействия, са намагнитизирали отделни области от кората. Във всички случай измерванията от мисиите "Аполо" на отделните места на Луната, разкриват, че вътрешността е хетерогенна и сложна. Сега трябва да очакваме двата кораба от мисията "GRAIL" да разкрият вътрешния строеж, което може да хвърли светлина върху магнитните течения. Мисиите "Аполо" винаги ще бъдат част от тази разгръщаща се история.
Увеличаване Финалното измерване на LPM до паркиралия ровър. Скалата 60335 временно е поставена върху инструмента, преди да бъде доставена на Земята. Credit: NASA.

---

• 2662
• 1
• May 7, 2012

---

Видео Коментари Коментар