alma откри двойка малки планети около близката звезда fomalhaut новата об

---

ALMA откри двойка малки планети около близката звезда Fomalhaut.

Новата обсерватория е все още в процес на изграждане. Но дори и така, тя вече е предоставила на астрономите голям пробив при разбирането на близка планетна система. Новите данни разкриват безценни улики за това как тази система се формира и развива във времето. Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA) е открил, че планетите в орбита около звездата Fomalhaut трябва да бъдат много по-малки, отколкото се смяташе до момента. Новото откритие е първия публикуван научен резултат от ALMA от първия период на научни наблюдения.
Увеличаване Това изображение показва праховия пръстен около на ярката звезда Fomalhaut. Със синьо са старите данни от Хъбъл, а жълтото показва новите данни от ALMA. Допълването на данните е дало голям пробив при разбирането на близката планетна система. Трябва да се каже, че ALMA досега е наблюдавал само една част от пръстена. Credit: ALMA (ESO/NAOJ/NRAO). Visible light image: the NASA/ESA Hubble Space Telescope

Видео



Известно е, че около звездата съществува огромен диск или пояс от прах, което стана на въпрос съвсем скоро. Звездата е отдалечена на около 25 светлинни години от Земята. По раншни наблюдения показват, че вътрешните и външните ръбове на диска са много остри. Този факт, съчетан с компютърните симулации, накараха учените да заключат, че праховите частици се задържат в рамките на диска от гравитационното въздействие на две планети - едната по-близо от диска до звездата, другата е по-далечна.

Изчисленията също показват вероятния размер на планетите – те са по-големи от Марс, но не по-големи от няколко пъти размера на Земята. През 2008 г. Изображения от Хъбъл разкриха вътрешната планета. Оценките бяха, че нейния размер е колкото на Сатурн. Но по-късни наблюдения с инфрачервени телескопи не успяват да открият планетата.

Този провал накара някои астрономи да се съмняват в съществуването на планета. Също така, както стана на въпрос съвсем скоро, наблюденията от Хъбъл във видима светлина откриха малки зрънца прах, които трябва да се издухват от лъчението на звездата, но нещо ги задържа в орбита.

Сега наблюденията от ALMA при дължини на вълните по-дълги от тези на видимата светлина, разкриват наличие на по-големи зърна прах - около 1 мм в диаметър, които не се преместват от лъчението на звездата. Също така, данните ясно показват острите ръбове и пръстеновидните структури на диска, които разкриват гравитационното въздействие на две планети.

Учените казват, че комбинирането на новите наблюдения от Алма, които разкриват формата на пръстена с компютърните модели, поставят много тесни граници относно масата и орбитата на всяка от планетите. Масите на тези планети трябва да са малки, в противен случай те ще унищожат пръстена. Малките размери на планетите обясняват защо по-ранни инфрачервени наблюдения не са успели да ги открият.

Данните от Алма показват, че ширината на пръстена е около 16 пъти разстоянието от Слънцето до Земята, а дебелината му е една седма от широчината. Оказва се, че пръстенът е още по-тесен и по-тънък, отколкото се е смятал до сега.

Самия пръстен е отдалечен на около 140 AU от звездата. За сравнение Плутон е на около 40 AU от Слънцето. Поради малкия размер на планетите в близост до този пръстена и тяхното голямо разстояние от звездата ги правят сред най-студените планети които са открити.

Учените са наблюдавали системата на Fomalhaut през септември и октомври на 2011 г., когато само около една четвърт от планираните 66 антени на Алма са на разположение. Когато строежът завърши през следващата година, цялата система ще бъде много по-способна. Дори в тази ранна фаза на "научни изследвания", Алма е достатъчно мощен, за да разкрие тайните, които вълнуват астрономите.

Алма може да е все още в процес на изграждане, но вече е най-мощният телескоп от рода си. Това е само началото от вълнуваща нова ера в изучаването на дискове и формирането на планети около други звезди.
Увеличаване Частиците прах се съхраняват в пръстена благодарение на гравитационното взаимодействие с планетите. Колкото по-бързо се движи вътрешната планета, толкова по-голяма енергия придава на частиците, която ги издухва на вън. Но външната планета е по - бавно движеща се и премахва тази енергия, карайки ги да се върнат обратно навътре в пръстена. Тази „игра“ на гравитацията задържа прахта вътре в пръстена. Credit: ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/B. Saxton

---

• 2497
• 0
• Apr 15, 2012

---

Коментар