учените са проследили промените в дири наблюдавани по пясъчните дюни на седем места в южен марс пе
Мисия: Mars Reconnaissance Orbiter

---

Учените са проследили промените в дири наблюдавани по пясъчните дюни на седем места в южен Марс. Периодите, когато настъпват промените, които са определени на базата на сравнения на предишни и по-късни снимки, се припокриват с зимното натрупване на скреж от въглероден диоксид по дюните. Двойките снимки, направени през периоди, обхващащи само пролетта, лятото и есента не показват нова дейност през тези сезони.

Водоприемниците са образувани от течащата вода на Земята, но Марс е друга планета и притежава свои собствени тайни. Учените забелязват изменения на въглеродния двуокис, и ако дирите по дюните са свързани с замръзналия въглероден диоксид в наблюдаваните области, може да се направи извода, че същото се случва и навсякъде другаде по Марс.
Увеличи Image Credit: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona

Всяко от трите изображения показва площ с около 1,2 км дължина. Дюните лежат в кратера Матара, на 49,4 градуса южна ширина, 34,7 градуса източна дължина и изображенията са направени от Science Experiment (HiRISE) на Mars Reconnaissance Orbiter. Най-горната снимка е направена на 14 март 2008 г., което е средата на есента в южното полукълбо на Марс, средната е на 9 юли 2009 г., през първата половина на следващото лято и най-долното е на 4 октомври 2010 г., в края на най-новия зимен сезон. Всяка година, нишата по билото на дюната и канала се разширява по време на марсианската зима и материала се премества надолу по склоновете. Наблюдава се също и удължаване на ветрилото в дъното. Много нови депозити (формирани някъде през септември 2010 г.) се виждат в долното изображение като тъмен материал, започващ от канала и затрупващ предшестващите слоеве от повърхността на дюните.

И още нещо - изобилието от снимки от Mars Reconnaissance Orbiter разкриват, че замръзналият въглероден диоксид, а не водата е причината, да се образуват свежи потоци в пясъка.

Учените предлагат различни обяснения за дирите на Марс, откакто прясно изглеждащи дири бяха открити в снимки от Марс Глобъл Сървейър през 2000 година. Някои от предложените механизми включват вода, някои само въглероден двуокис, а някои и двете.

Някои пресни дири се наблюдават върху пясъчните дюни, обикновено започващи с гребен. Други са по скалистите склонове, като вътрешните стени на кратерите наблюдавани надолу по склоновете.

Учените са фокусирали изследванията си върху дири по дюни, които са оформени по скалисти склонове, с наблюдавана ниша в горната част, канал или няколко канала в средата, както и ветрило в долната част. 18-те дири в дюните по които учените наблюдават промени, са с размер от около 50 метра до повече от 3 км дълги. Учените смятат, че материала се транспортира от нишата към ветрилоовразния силует в най-ниската част на дюната.

Тъй като промените на дирите са регистрирани само през зимата, а не по времето когото може да се разтопи замръзналата вода, най-вероятния поток може да се формира от топенето на въглеродния диоксид. Въглеродния диоксид от атмосферата на Марс замръзва през зимата и сублимира обратно към газообразна форма през пролетта. Изследваните дюни са съсредоточени на 40 градуса южна ширина.

Една от възможностите е, че замръзналия въглероден диоксид се натрупва по дюната и достига слой достатъчно дебел, за да се спусне като лавина надолу и да увлече материала с него. Другите предложени механизми са, че газа отделян от сублимирането може да предизвика поток от сух пясък или да изригне от пясъка като достатъчно мощни кълба, за да предизвика пързалки.

В момента на все повече места, се документират промени в марсианските дири. Използват се снимки най-вече от Марс Orbiter Camera на Марс Глобъл Сървейър, от периода 1997-2006, както и снимки с висока разделителна способност от Imaging Experiment (HiRISE) на Mars Reconnaissance Orbiter, който проучва Марс от 2006 г. насам.

Източник: НАСА

---

• 1901
• 0
• Mar 20, 2012

---

Коментар