мъглата на титан също се променя мъгла се наблюдава из цялата слънчевата с
Мисия: Cassini–Huygens

---

Мъглата на Титан също се променя.

Мъгла се наблюдава из цялата Слънчевата система - от девствените диви земи и опушените градове на Земята, през полюсите на Марс, високо на Сатурн и по цялата атмосфера на Титан. Едно скорошно проучване от Боб Уест, член на екипа по изображения от мисията "Касини", показва, че мъглата на Титан се държи по начин, който никога не е наблюдаван другаде в Слънчевата система. С последните промени на сезоните на Титан, най-високия слой мъгла оредява за сметка на мъглата намираща се на по-ниска надморска височина.

Мъглата на Титан определя външния вид на луната. Тя играе роля върху температурите и движенията на различните слоеве в атмосферата, както и при обмена на енергията между слоевете в атмосферата. Мъглата също участва в химичните реакции в атмосферата и служи като източник на органичен материал за повърхността. Нейното поведение предоставя улики за това как атмосферата циркулира и как тя се променя със сезоните.
Credit: NASA/JPL/SSI

Промяната на слоевете мъгла на Титан. Графиката на панел "А" е съставена по данни от 3 май 2006 г., а панел "Б" е от 2 април 2010 г., няколко месеца след равноденствието. Геометрията на слънчевата осветеност и в двете изображения са сходни. Веднага прави впечатление, че разликите са най-видими от надморска височина 500 км до 380 km.



Атмосферата на Титан е много по-масивна и плътна на повърхността, отколкото в горните слоеве, заради което се върти по-бързо от самия спътник. Тя е обогатена с органични молекули и е потопена в магнитния балон около Сатурн (през повечето време) без защита от собствено магнитно поле.

Изображения от "Касини" показват, че слоевете мъгла претърпяват сериозна промяна при надморската височина от 500 до 380 километра над повърхността само за няколко месеца. Те се променят най-бързо около момента на равноденствието, което е много бърз отговор на приближаващата пролет и есен в противоположните полукълба. Мъглата е образувана от частици, които са сравнително малки, но все пак са много по-големи от обикновените молекули, които изграждат атмосферата. Мъглата се различава от облаците по това, че те обикновено се наблюдават в определен географски район или са атмосферна мярка с малка промяна на плътността на частиците. Облаците обикновено имат граници. Мъглата се състои от така наречените "толини" - катранени частици, включващи въглерод, водород и азот. Слънчевата ултравиолетова радиация и магнитосферата на Сатурн играят важна роля при формирането на толините, които най-общо се образуват от прости молекули (молекулярен азот и метан), съставляващи газовете в атмосферата на Титан в по-сложни молекули .

В новото изследване учените използват 81 снимки на Титан, направени между 23-ти октомври 2004 година и 7-ми август 2010. Учените измерват позицията на слоевете мъгла обикновено с точност до един пиксел. Обаче не е проста работа да се направят резултати от измерванията. Трудността идва от това, че слоевете са почти непрекъснати и не са с резки граници или очевидна линия бележеща максималната плътност. Измерването на светлинната пропускливост от слоевете отнема време и труд.

Измерванията в начало са установили, че мъглата е сравнително равномерна на Титан. До 15-ти ноември 2008 година - 269 дни преди сезонното равноденствие мъглата става забележимо различна. Над екватора тя е по плътна при високи надморски височини, а над полюсите e обратното. Максималната разлика във височините настъпва близо до равноденствието - 11 август 2009, когато най-гъстата мъгла се намира на 30 километра по-високо от полярната мъгла.

Не всички характеристики на модела за мъглата са наблюдавани досега. До края на мисията на Касини, мъглата трябва да предостави задоволителни подтвърждения с теорията описваща поведението на атмосферата на Титан.

Източник: НАСА

---

• 1885
• 0
• Mar 23, 2012

---

Коментар