spacebg covers

данните от марс риконисънс орбитър са помогнали на учените да разрешат мистерии датиращи от четири
Мисия: Mars Reconnaissance Orbiter


Данните от Марс Риконисънс Орбитър са помогнали на учените да разрешат мистерии, датиращи от четири десетилетия като използват и нова информация за промените в климата на Червената планета.

Shallow Radar, или SHARAD, инструмент на борда на Марс Риконисънс Орбитър разкри подповърхностната геология, която позволява на учените да възстановят образуването на голямата пропаст и спираловидната форма на северната полярна шапка от лед на Марс. Заключенията се съдържат в два доклада на 27 май публикувани в списание "Нейчър".
http://www.nasa.gov/images/content/458463main_pia13163.jpg Това изображение, комбинира данните от два инструмента на борда на Марс Глобъл Сървейър е орбитален поглед на северният полюс на Марс. Image credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS
Увеличи Това изображение показва напречно сечение на част от северната полярна ледена шапка на Марс, получено от данните на SHARAD на Марс Риконисънс Орбитър, един от шестте инструменти на космическия кораб. Данните изобразяват структурата на вътрешния лед в региона, като пояснителните бележки описват различни пластове. Ледът, представен в тази графика е около 2 километра дебел и 250км широк. Белите линии показват отражението на радарния сигнал обратно към апарата. Всяка линия представлява мястото, където един слой седи върху друг. Учените изучават дебелината на всеки отделен слой и нарастването на наклона нагоре и надолу, за да се разбере какво е причинило депозирането на всеки нов слой. Image credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS

На Земята, големи пластове лед се формират основно от ледени потоци. Според най-новите изследвания, други сили са оформили и продължават да оформят, полярните ледени шапки на Марс. Северната полярна шапка е купчина от слоеве лед и прах, която е дълбока до две мили, с площ малко по-голяма от Тексас. Данните от радарните изследвания обработени по подходящ начин с компютър, позволяват на учените да изследват леда, като премахват слой по слой (подобно на белене на глава лук), което разкрива как ледената покривка еволюира с течение на времето.

Една от най-отличителните черти на северната полярна шапка е Chasma Boreale - каньон толкова дълъг, колкото Гранд каньон на Земята, но по-дълбок и по-широк. Някои учени смятат, че Chasma Boreale е създаден от стопяването на леда от подземен вулкан, което е предизвикало катастрофални наводнения. Други предполагат, че силните полярни ветрове са изсякли каньона в купола от лед.

Други загадъчни характеристики на ледената покривка са корита раздиращи полярната шапка спираловидно от центъра като гигантски фойерверк. Тъй като коритата са открити още през 1972 г., учените са предложили няколко хипотези за това как те се образуват. Може би вследствие околоосното въртене на Марс, леда намиращ се по-близо до полюсите се движи по-бавно от леда намиращ се по надалеч, като това води до напукване на леда. Може би, както един математически модел показва, повишената слънчева енергия в някои области и страничната топлопроводност биха могли да причинят набръчкване на леденото корито.

Засега съвременните данни за Марс клонят, че каньона и спиралата са създадени и оформени главно от вятъра. Леда вместо да е нарязан съвсем наскоро, тези характеристики са се формирали в продължение на милиони години, съвместно с нарастване на ледените слоеве. Тези данни са получени най-вече от Марс Риконисънс Орбитър, който е изстрелян на 12-ти Август, 2005 година. SHARAD и още пет други научни инструменти на борда на космическия кораб започнаха научната работа през ноември 2006 година.

Източник: НАСА

  • 2802
  • 0
  • Mar 20, 2012

Коментар
Подобни публикации