астрономите които изследват галактики в далечната вселена получавате почти неочаквана помощ от гра
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Астрономите, които изследват галактики в далечната вселена получавате почти неочаквана помощ от гравитацията, според ново проучване.

В презентация на американската астрономическа среща тази седмица и излязла статия в новия брой на списание "Нейчър", учените казват, че за най-много на 20% от най-далечните галактики е установена тяхната действителна яркост, защото при тях е много силен ефекта на "гравитационната леща".

Откритието може да промени разбирането за това как се формират галактиките в началото на Вселената. Също ще бъде важно и за планирането как най-ефективно да използва бъдещия космически телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" (JWST) за лов на много далечни галактики.
Увеличи Credit: NASA, ESA
Увеличи Credit: NASA, ESA

Ефекта на "гравитационната леща". Благодарение на ная се забелязват много бледите и съответно много червени галактики.

Астрономите отдавна знаят за ефекта на "гравитационна леща", но досега смятат, че той се случва рядко и няма реално въздействие върху изследването на галактиките. Айнщайн прогнозира преди няколко десетилетия, че гравитацията може да огънете светлината (подобно на леща) и астрономите доказват че той е прав. С помоща на този ефект астрономите са наблюдавали далечни галактики, които иначе биха били твърде слаби за да се видят. Сега, когато астрономите са наясно с този ефект могат да го използват в своя полза.

"Ние просто трябва да знаем, че наблюдаваме през "лещи ", казва Хаолин Ян от увериситета в Охайо. "През истинска лупа например можем да видим по-подробна информация за даден обект, което е хубаво нещо, но трябва да сме наясно, че всички тези детайли всъщност не са с размерите които ги виждаме защото гледаме през лупа. Същото се отнася и когато наблюдаваме галактиките през гравитационна леща". Учените предполагат, че много галактики намиращи се в най-отдалечената Вселената няма да бъдат видими за нас, ако не се увеличават по този начин.

Сега международен екип от астрономи анализират снимки от Хъбъл и по специално от неговия "ултра дълбок поглед" (HUDF) които разкриват най-отдалечената Вселена. Изследването връща назад във времето над 13 милиарда години, когато Вселената е била на възраст около един милиард години. Астрономите искат да знаят колко са били ярки галактиките когато Вселената е била все още бебе. Дори и през очите на "Хъбъл", тези далечни галактики изглеждат много малки, така че е трудно да се каже кои от тях са били увеличени от ефекта. И все пак изследването от HUDF е важно за разбирането как галактиките формират и еволюират.

Понякога, гравитационната леща нарушава външния вид на галактиката, или променя нейната яркост. Друг път, лещата разделя светлината от далечната галактика, така че се забелязват две или повече галактики около обектива, когато там наистина има само една.

Учените са започнали това изследване с цел да разберат защо толкова много от далечните галактики се наблюдават на изображения от HUDF, на които като че ли изглежда, че повечето галактики се появяват групирани в линии които образуват окръжности. Чрез статистически анализ, те са установили, че "гравитационната леща" е най-вероятното обяснение.

Учените казват, че 20-процентната оценка е начална и може да се промени в бъдеще. Но също така казват, че ефекта на лещата може да се окаже дори по-висок при бъдещи изследвания. Но колко точно е, това е въпрос с който ще е натоварен "Джейм Уеб".

Източник: hubblesite

---

• 2288
• 0
• Mar 16, 2012

---

Коментар