УвеличаванеТези три панела показват различни компоненти на космическия фон в близката инфрачервена светлина наблюдавана от Хъбъл. Най в ляво е мозайка от изображения, заснети в продължение на 10-годишен период. Когато всички звезди и галактики са маскирани, фоновите сигнали могат да бъдат изолирани, както се вижда на втория и третия панел. Техния анализ предоставя информация за галактическото население съществувало в най-ранните епохи от съществуването на Вселената. Credit: NASA, ESA
Астрономите са направили най-точния до момента статистически анализ на най-ранните галактики, съществували в периода около 500 милиона години след Големия взрив.
Данните са от Хъбъл и новия анализ разкриват броя на малките първични галактики в ранната Вселена. Изследователите заключват, че в тази ера съществуват почти десет пъти повече галактики, отколкото са установени от предишните проучвания от Хъбъл.
Тази епоха е известна като "епохата на рейонизация". Тогава се случва нещо феноменално, започва най-първото звездообразуване. Радиацията от тези най-първи звезди е йонизирала почти всичкия водород във Вселената, произведен от Големия взрив.
Да надникнеш в тази далечна епоха наистина е предела на Хъбъл, но телескопът все пак е успял. Получените данни са в оптичния и инфрачервения диапазон. Фотоните в инфрачервения спектър идват директно от най-далечните звезди и галактики.
Проучването на дълбокото небе е част от по-голямата кампания на Хъбъл и за да се направи откритието, учените са се вгледали по-внимателно в това, което се нарича "празни пиксели" или пикселите между галактиките и звездите. Тези точки съдържат само шум, който обаче също може да се анализира, като се определят вариациите на един пиксел спрямо друг. Получените амплитуди са издайническите подписи на галактиките или за съществуването но население от много бледи обекти. Този сигнал не се наблюдава в оптичния диапазон, само в инфрачервения, което е потвърждение, че сигналът е от ранните времена във Вселената.
Предположенията са, че тези първични галактики са много различни от добре дефинираните спирални и елиптични галактики в днешната Вселена. Те са съставени от дифузно разпръснати гигантски звезди. Истинската природа обаче, ще се уточни след старта на новия телескоп "Джейм Уеб" през 2018 год.
За момента, учените не могат да направят нищо друго, освен да се опитат да уловят сигналите от тези галактики и в рентгенови лъчи, посредством Чандра. Теоретично, астрофизиците смятат, че най-ранните звезди избухват изключително бързо, защото те са изключително масивни. Множеството свръхнови ще образуват и голям брой черни дупки, които ще са мощни рентгенови източници, точно които емисии учените ще се опитат да уловят.
Увеличаване Това е една смалена част на мозайка от 414 фотографии на Андромеда, направени от Хъбъл. За пълния облик на п...
Хъбъл e открил "обречена" планета, която се разрушава от своята звезда, с помоща на новият си инструмент Cosmi...
Увеличаване Това е централната част на мъглявината "Орион", където Хъбъл е използван за провеждане на ново...
Отляво е изображение на цялата галактика "Сомбреро". Хъбъл е наблюдавал част от нейният ореол, където звездите...
Хъбъл засне останки от свръхнова. Деликатна сфера от газ заснета от "Хъбъл", плува спокойно в дълбините на космоса....
Хъбъл също е бил впрегнат в помощ на мисията "Епокси" Очевидно НАСА съсредоточава цялата си космическа техника на усл...
Увеличаване Credit: NASA Спираловидната галактика "ESO 137-001" прилича на глухарче понесено от бриз в тази...
Увеличаване Това е масивния клъстер от галактики "SpARCS1049 + 56" заснет в множество дължини на вълните от Хъ...
Това една галактика ли е или са две? Този въпрос е зададен от астронома Art Hoag, когато случайно открива този необичаен...