spacebg covers

около звездата -tw hydrae- се образуват планети това е новоформи
Мисия: Herschel Space Observatory


Около звездата "TW Hydrae" се образуват планети.

Това е новоформираща се звезда, но за нея се смята, че вече е преминала етапа, след който вече не могат да се образуват планети около нея. Тя е на възраст около 10 млн. години и е отдалечена от нас на 176 светлинни години разстояние, което е сравнително близко по астрономическите стандарти. Въпреки че е сравнително млада, теорията е категорична, че звездата вече трябва е изчистила материята около себе и образуването на планети вече е невъзможно.
Увеличаване Артистично изобразяване на диска от материя около звездата "TW Hydrae". Оказва се, че там има повече материя от смятаното до момента, което означава че е напълно вероятно да възникне планетна система от нея. Image credit: NASA/JPL-Caltech



Сега, нови наблюдения от Хершел разкриват, че там все още съществува достатъчно газ от който може да се образуват дори повече планети от нашата слънчева система. Масата на този газ е около 50 пъти повече от масата на Юпитер.

Измерването на този газ е станало по съвършено нов начин. Космическия телескоп е анализирал специфичната светлината, която се излъчва от деутерия - по тежката версия на водорода. В условията около звездата, простите молекули водород не могат да се забележат от Хершел, тяхната светлина просто излиза извън диапазона на телескопа. Но деутерия излъчва в инфрачервения диапазон, което дава възможност на астрономите да измерят количеството на този газ, от където могат да претеглят и масата на диска.

Познаването на тези параметри е от решаващо значение да се разбере, как и до кога се образуват планетите около звездите. За съжаление не се знае колко и какви планети ще се образуват там, но информацията помага да се определи обхвата на възможните сценарии. Те също ще помогнат да се установи и как всъщност е възникнала нашата слънчева система.

Освен това, същия телескоп е произвел две нови впечатляващи гледки на елегантната спирална галактика "Андромеда". Тази галактика е именувана на митичната гръцка принцеса, известна с красотата си. Тя е известна също и като "Месие 31", която също се намира на 2 милиона светлинни години от нас. Това я прави най-близката голяма галактика до нашата. Нещо повече, очакванията са, че след няколко милиарда години двете галактики ще се слеят.

Андромеда съдържа до един трилион звезди, докато Млечния път съдържа стотици милиарди. Но последните данни показват, че Андромеда изглежда не съдържа тъмна материя, докато Млечния път е пропит от нея. Това означава, че в крайна сметка, Андромеда може да се окаже по-лека. Въпросът е спорен и за неговото разрешаване работят много обсерватории, една от които е "Хершел". Телескопът е разкрил нови ненаблюдавани до момента пръстени от студен прах през цялата галактика. Част от този прах е най-студеното нещо там - само няколко десетки градуса над абсолютната нула, но се оказва че от него се образуват безброй звезди. Може би тази скрита материя в крайна сметка ще наклони везните към Андромеда.
Увеличаване Едното от новите изображения на Андромеда. Веднага се забелязва пръстена от прах, който запълва цялата галактика. Телескопът е направил снимката в края на инфрачервения спектър, давайки възможност на астрономите да идентифицират най-студения прах в галактическата ни съседка. Забелязват се облаци с температури съвсем малко над абсолютната нула. Тези облаци са тъмни и са непрозрачни за по-късите дължини на вълната. Най-студените облаци са оцветени с червено, а по-топлите са със синкав оттенък. Image credit: ESA/NASA/JPL-Caltech/NHSC
Увеличаване Това е второто изображение, което показва най-студените облаци от междузвезден газ. Оказва се, че в тях се образуват нови звезди. Това означава, че Андромеда освен че е два пъти по-голяма и съдържа съответно много повече звезди от Млечния път, тя е пропита и от звездообразуване. На мястото на всяка една червена точка, която е скрита на обикновените снимки, скоро ще блесне нова звезда. Image credit: ESA/Herschel/PACS & SPIRE Consortium, O. Krause, HSC, H. Linz

  • 2495
  • 0
  • Jan 31, 2013

Коментар
Подобни публикации