Хершел е уловил сигнали от началото на вселената
Мисия: Herschel Space Observatory

---

Увеличаване Идеята на това художествено изображение е как фотоните на космическия микровълнов фон (CMB), се отклоняват от гравитационната сила на масивните космически структури. Като резултат от това, една малка част от светлината на CMB се поляризира (разпространява се по строго определен начин), като един от компонентите на тази светлина е наречен B-режим. В-режима съдържа подписа на куповете от галактики и тъмната материя, но той носи също много-по интересна информация от много ранното, квантово начало на Вселената. ESA and the Planck Collaboration

Използвайки радиотелескоп в Антарктида и космическата обсерватория "Хершел", астрономите за първи път са открили фин остатък от радиацията на Големия взрив, което проправя пътя към първите моменти от съществуването на Вселената.

Неуловимият сигнал е засечен, благодарение на гравитацията на галактичните купове и тъмната материя, които отклоняват най-първата светлина във Вселената. Откритието също посочва пътя към намирането на доказателства за гравитационни вълни, които са били родени от мигновената инфлация. Това е изключително бързо разширение протекло през квантовата фаза, за което вече има безспорни доказателства от мисията "Планк" и подобни преди нея.

Реликтовата радиация от Големия взрив е микровълновото фоново лъчение (CMB), засечено средата на миналия век. Според теориите, то е излъчено, когато Вселената е била само на 380 000 години. Днес 13,80 милиарда години по-късно, ние виждаме тази светлина като радиовълни отговарящи на температура само 2,7 градуса над абсолютната нула.

Малките промени в тази температура, разкриват разликите в плътността на ранната Вселена. Тези разлики съответстват на бъдещите галактики и купове от галактики, които наблюдаваме днес. Но CMB съдържа и друга информация. Малка част от тази светлина е поляризирана и астрономите я засичат по два различни начина, които са нарекли "E-режим" и "В- режим".

E-режима е открит за пръв път през 2002 г. и се наблюдава лесно посредством наземен телескоп. B-режима, обаче, е потенциално много по-вълнуващ за космолозите, но той е много по-труден да се открие.

Той може да възникне по два начина - първият включва поляризация на светлината, когато завива покрай галактиките и тъмната материя - феномен, известен като гравитационна леща.

Вторият начин води своите корени дълбоко в механиката на много бързата фаза на огромното разширяване на Вселената или инфлацията. Сега, новото изследване на данните от радиотелескопа "Pole Telescope South" и Хершел е направило първото откриване на поляризация на СМВ в B-режима от гравитационната леща.

Радиомасивът измерва светлината от Големия взрив, Хершел е чувствителен към галактиките и тъмната материя. От съчетаването на двата вида данни, учените са открили корелации между материята и поляризираната светлина, идваща от CMB, измерена от радиомасива.

Астрономите казват, че това е много важно защото за първи път са засекли сигнал в B-режим. За момента това е първия случай, когато светлината се поляризира от материята в космоса, но това обнадеждава астрономите, че най-накрая ще открият и още по-неуловимия B-режим, създаден по време на инфлацията.

Учените смятат, че инфлацията би трябвало да доведе до море от гравитационни вълни. Днес, тези вълни трябва да са отпечатани в изначалния B-режим на CMB .

Намирането на такъв сигнал би предоставило важна информация за много ранната Вселена, много преди времето, когато самото CMB е генерирано и това също ще предостави потвърждение за инфлационния сценарий.

През 2014 год. ще бъдат освободени всички данни от мисията "Планк". Най-чаканите данни от научната общност са тези, които могат да съдържат изначалния B-режим. Тогава търсенето ще започне, но с днешното откритие Хершел посочва пътя.

---

• 2133
• 0
• Oct 4, 2013

---

Коментар