spacebg covers

Нов 3-д модел на Ета от Карина


Увеличаване Нов 3-д модел на мъглявината "Хомункулус" разкрива издатини, ровове, дупки и неравности в емисиите на молекулярния водород. Image Credit: NASA Goddard 


В средата на 19-ти век, огромната двойна система "Ета Карина" е претърпяла мощно изригване. Резултатът е изхвърлена материя с маса най-малко 10 пъти масата на Слънцето, излитаща в космоса посредством два впечатляващи огромни космически балона. Сега астрономите са провели обширни нови наблюдения за да създадат първия 3-Д модел с висока резолюция на разширяващите се облаци.

Новият модел показва, че тази огромна обвивка от газ и прах е с по-сложен произход, отколкото обикновено се е предполагало. Изглежда, че сложното взаимодействие на звездите в центъра е изиграло значителна роля при изграждането на мъглявината, която виждаме днес.

Ета Карина се намира на около 7500 светлинни години от нас в южното съзвездие "Карина". Тя е една от най-масивните известни бинарни системи, която астрономите могат да изучават по-подробно. По-малката звезда е около 30 пъти по-тежка от Слънцето, а нейната светимост е милион пъти по-голяма. Основната звезда е истинско чудовище - съдържа около 90 слънчеви маси и отделя 5 милиона пъти повече енергия от нашето светило. И двете звезди са обречени да свършат живота си в грандиозни експлозии на свръхнови.

Между 1838 и 1845 год., Ета Карина е преминала през период на необичайна светимост, като за кратко е надминала Канопус, която е втората по яркост звезда. Като част от това събитие, което астрономите наричат "великата ерупция" системата е изхвърлила в космоса газообразна обвивка с маса най-малко 10, а не е изключено и до 40 слънчеви маси! Този материал образува една специфична и много красива двойно-симетрична структура от газ и прах, която астрономите са кръстили мъглявината "Хомункулус". Нейните размери в момента са около една светлинна година, като газа продължава да се разширява с повече от 2,10 милиона километра в час.

Използвайки "Very Large Telescope" и спектрографа "X-Shooter" астрономите са заснели цялата структура в близката инфрачервена светлина, видимия и ултравиолетовия диапазон. Това всъщност е най-пълната спектрална карта до тази дата. Въз основа на тези данни, учените са съставили първия напълно 3-Д модел на мъглявината. Изненадата е, че новият модел не съдържа нито една от предполагаемите симетрии на облака.

До сегашните модели са правени само въз основа на един ред емисии в близката инфрачервена светлина, излъчвани от молекулите на водорода. Сега, изследвайки пълния спектър, астрономите са картографирали разширяващия се газ, дори и през праховите частици които са закривали много от светлината.

Всичко това е обработено по нов начин с помощта на 3-Д софтуер, който най-общо анализира и моделира триизмерните движения и структура на мъглявината. Новият модел потвърждава няколко структури, определени от предишни проучвания, включително ясно изразените дупки, разположени в краищата на всеки балон и липсата на каквато и да е светлина заради прахта в близост до центъра на мъглявината.

Но има и новости, това са любопитните издатини, разположени в основите на балоните. Освен тях се наблюдават и огромни симетрични траншеи по предните части на двата балона. Също така, в далечния откъм земята балон се наблюдават и неправилни дупки.

Един от въпросите, които трябва да отговори новото проучване е, дали мъглявината съдържа отпечатъка на двоичния характер на звездната система. Досегашните модели са предполагали, че двата балона са повече или по-малко идентични и симетрични около дългата им ос. Сега, новооткритите структури предполагат, че взаимодействието между звездите в Ета Карина са оформили сегашния облик на Хомункулус.

Двете звезди обикалят една около друга на всеки 5,5 години. Когато те са най-близо, разстоянието между тях е равно на разстоянието между Марс и Слънцето. И двете са източник на мощни газообразни потоци или звездни ветрове, които постоянно си взаимодействат. Но когато звездите са най-близо, тогава това взаимодействие е най-яростно и драстично, като по-малката звезда дълбае тунели през гъстия вятър на своя спътник. Астрономите са забелязали, че ъгълът на тези кухини съответства на направлението на кухините в огромните балони, което показва, че Хомункулус вероятно е запечатала това взаимодействие между звездите още в началото на великата ерупция.

След като астрономите са разработили своя Хомункулус 3-Д модел, те са отишли една стъпка по-далеч - превърнали са го в специален файл, който позволява всичко това да се възпроизведе от 3-Д принтер. Това е добре, защото технологията на 3-Д принтерите все повече се развива и всеки който има достъп до подобно устройство може да възпроизведе от пластмаса или специален полимер този невероятен и екзотичен космически обект.

Увеличаване Това е 3-Д копие на Хомункулус. Image Credit: NASA's Goddard Space Flight Center/Ed Campion


  • 2500
  • 0
  • Jul 23, 2014

Коментар
Подобни публикации