Увеличаване Credit: ALMA
Това ново изображение от ALMA показва резултата от една звездна битка - сложна и зашеметяваща газова среда около двоичната звезда „HD101584“. Цветовете всъщност представляват скорост. Синьото е газът, който се движи най-бързо към нас. Червеното е газ отдалечаващ се от нас. Виждат се две струи почти в центъра в хоризонтална посока, които задвижват материала в синьо и червено. Звездите се намират в една ярка и светла част в средата на пръстеновидната структура, показана в зелено. Тя се движи със същата скорост като системата. Астрономите смятат, че този пръстен всъщност е издухан материал, когато звездата спътник се е доближила спираловидно до ядрото на червения гигант. Двойката звезди не могат да се разграничат на снимката.
Звездите се променят постепенно с възрастта и в крайна сметка умират. Слънцето и звездите подобни на него ще приключат живота си след една финална фаза, при която всичкият водород в ядрото е изчерпан и това кара външните слоеве да се раздуят в огромен мехур, който астрономите са нарекли „Червен гигант“. В крайна сметка, след нея, умиращото Слънце ще изгуби външните си слоеве, оставяйки след себе си ядрото си - гореща и плътна звезда, наречена „бяло джудже“.
Звездата система „HD101584“ е специална в смисъл, че този "процес на смърт" е прекратен преждевременно от близък спътник.
Нови наблюдения от АЛМА разкриват, че HD101584 по някое време се е раздула до стадия на червен гигант. Тогава тя е увеличила размерите си достатъчно за да погълне по-леката звезда-спътник. В отговор, по-малката звезда е поела спираловидна към ядрото на гиганта, но все още не се е сблъскала с него. Тази маневра всъщност е издухала външните слоеве на по-голямата звезда оголвайки ядрото.
Сложната структура на газта в мъглявината „HD101584“ се дължи на спираловидното пропадане на по-леката звезда към червения гигант. Възможността да се види какво всъщност се случва във вътрешността на червен гигант, помага на астрономите да разберат по-добре окончателната еволюция на звезди като Слънцето.
HD101584 в момента е в кратка преходна фаза между по-добре проучени еволюционни етапи. От детайлните изображения астрономите правят връзката между гигантската звезда, която е била преди и звездният остатък който скоро ще стане.
Излиза, че само ALMA и APEX са способни да видят какво се случва в газовия облак. Докато настоящите телескопи позволяват да се изследва газта като цяло, двете звезди в центъра са твърде близо една до друга и твърде далеч, за да бъдат разграничени. Може би новия екстремно голям телескоп ще успее да вникне в "сърцето" на обекта и да позволи на астрономите да погледнат по-отблизо тази звездна схватка.
Увеличаване Тази художествена концепция илюстрира предпочитания модел за обясняване на ALMA наблюденията на "Beta P...
Увеличаване Сузуки е картографирал слабото рентгеново излъчване в осем различни направления в галактичния куп "Перс...
Увеличаване Кометата "ISON" се приближава от долния десен ъгъл и излита далеч в космоса, като става все по-бле...
Увеличаване Част от системата на "TRAPPIST-1", погледната през окото на художника. Credit: ESO/M. Kornmesse...
УвеличаванеТова е първото изображение от "Gemini Planet Imager" показващо планетата "Beta Pictoris b"...
Увеличаване Credit: ESO/H. Drass/ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/A. Hacar Комбинирането на нови данни от ALMA и други те...
Увеличаване Нов 3-д модел на мъглявината "Хомункулус" разкрива издатини, ровове, дупки и неравности в емисиите...
Увеличаване Това е най-доброто изображение на червения гигант "L2 Puppis" и неговият космически другар. VLT за...
Увеличаване Картографирането е резултат от ново проучване с "Много големия телескоп за проучвания" (VST) на...