Земеподобна планета около Проксима Кентавър

---

Увеличаване

Може би това е пейзажът, който ни очаква на новата планета. ESO/M. Kornmesse

Един изумителен факт, група от тридесет и един учени обявиха откриването на земеподобна екзопланета в орбита около най-близката до нас звезда - Проксима Кентавър. Планетата или "Проксима Кентавър Б" е огромен пробив не само за астрономията, но и за науката като цяло.

Астрономите вече знаят, че екзопланетите или планетите в орбити около другите звезди, са многобройни в галактиката. Четиригодишната мисия на космическия телескоп "Кеплер" доказа, че съществуват средно по две екзопланети за всяка звезда в Млечният път. Тези данни идват от непрекъснатото взиране в една малка кръпка от небето, но показват, че количеството екзопланети в галактиката е чудовищно - около 200 000 000 000, вероятно много повече. Това са много светове! Нещо повече, Кеплер доказа, че повечето от планетите са земеподобни - от размерите на Земята до няколко пъти по-големи или така наречените "супер-Земи". Недостатъкът е, че всички тези светове са много далечни, те са твърде далеч за да се изучават от редовите астрономи и направо непосилни за астрономите любители.

Ето защо, учените непрекъснато търсят планети възможно по-близо до нас, най-добре ако са около нашите звездни съседи. Кеплер използва метода на транзита, при който се засича избледняването на светлината, когато планетата премине пред диска на звездата. Но също може да се използва и методът на потрепването, при който се измерва видимото колебание на звездата предизвикано от евентуална планета около нея. Това също е ефективен начин за определяне масата на планетата.

През 2000 год. два екипа от астрономи са обявили откритието на "Епсилон Еридан Б". Това е юпитер подобна екзопланета, която в момента се нарича "Егир". Тя е в орбита около ярка звезда разположена само на 10 светлинни години от нас и която до днес си остава най-близката известна екзопланета.

Но може би до вчера, защото вече знаем една още по-близка. Проксима Кентавър е най-близката до нас звезда, разстоянието до нея е само 4.25 светлинни години, така че е в нашия заден космически двор. Това е М-тип звезда или червено джудже и поради малката си маса е твърде бледа за да се види с невъоръжено око. Това е причината да бъде открита сравнително късно - през 1915 г.

От тогава, астрономите непрекъснато се питат какво се крие около нея. В тази насока са проведени много програми, особено от края на 1990-те години, но всички са безрезултатни.

Щастието идва чак като заработват два новаторски високотехнологични спектрографа - "HARPS" на 3.6 метровия телескоп на La Silla и "UVES" на 8 метровия VLT. Няколко техни наблюдения са били извършени като част от други програми проведени в периода между 2000 и 2016 г., но от януари 2016 г. до март 2016 г., екипите събират отдавна мечтаните данни, които показват ясно "ритъма" на планетата.

Предизвикателството е сериозно, защото е било измерено изменение на скоростта на звездата с около метър в секунда. Това е скоростта с която ходим и когато подобно измерване се прави от разстояние светлинни години, тогава то преминава и най-смелите мечти на поколения астрономи занимавали се с измерване на радиални скорости.

И така, измерването на тази скорост поставя долна граница или минимална маса на планетата 1,3 пъти тази на Земята. Освен това орбиталният радиус е 0.05 AU, което поставя планетата точно в средата на обитаемата зона за Проксима Кентавър! Учените казват, че вероятната грешка на позицията е около 0,1%, което е достатъчно да закове планетата на точното място на космическата карта.

Разстоянието звезда-планета може да е сравнително точно, но ориентацията на орбиталната равнина спрямо нас не е известна. При произволна ориентация съществува вероятност от 90% масата на планетата да е по-малка от 2.3 пъти минималната маса или три пъти тази на земята. Накратко, това може да е от супер Земя до мини Нептун.

Тази несигурност в масата води до неизвестност нейната плътност или състав, което е ключово за фактора живот. Ако трябва да правим спекулации за последната дума, "Проксима Кентавър Б" е на точното място за да е с температура позволяваща съществуването на течна вода на нейната хипотетична повърхност. Въпросът за обитаемост обаче е много сложен. Най-напред трябва да се потвърди че това наистина е земеподобна или скалиста планета (на скалиста планета с маса 2.3 земни маси също може да се зароди живот, дори според някои учени планета с маса няколко пъти масата на Земята ще е още по-благоприятна за живота, отколкото е Земята). Най-добрият начин е като се направи директно изображение на планетата с помощта на гигантски телескопи оборудвани с екстремни адаптивни оптики, които за щастие в момента се строят - "E-ELT", "TMT" и "GMT". Ъгловото разделяне между звездата и планетата е 39 милиарксекунди, което попада във възможностите на телескоп с диаметър на огледалото 30 метра. Подобна обсерватория оборудвана с правилния инструмент ще предостави прозрения относно състава и евентуалната обитаемост на планетата.

Във връзка с последното, тази планетна система все пак е различна от нашата. Проксима Кентавър е М-тип звезда, която е известна със своите спонтанни изригвания или изблици от енергия. Тези мощни UV и рентгенови лъчи може отдавна да са стерилизирали повърхността на планетата, но ако тя е защитена от по-дебел слой атмосфера то на нея би могла все пак да съществува поне така наречената "екстремна среда" за живота, който съществува при подобни условия на Земята.

Това откритие също е важна стъпка по пътя към картографирането нашата галактика. Новият свят не е твърде далеч и въпреки че няма да отидем там в скоро време, той ще бъде мотивът да се проектират и изградят нови инструменти за неговото изследване. Какво по-вълнуващо би могло да бъде, ако в не толкова далечното бъдеще, да речем в следващото десетилетие, да се получат изображения на земеподобна планета, чиято атмосфера можем да видим и по която би могло да се открие подписа на живота?

Накрая, фактът, че тази планета е открита само от три месеца наблюдения навежда на мисълта че подобни наблюдения биха разкрили планети и около други близки звезди. Водени от тази мисъл, астрономите продължават кампанията. Следващата цел са Алфа Кентавър А и Б, които са почти копия на нашето Слънце и да се надяваме, че и те са приютили един истински братовчед на планетата, която наричаме наш дом.

---

• Екзопланети

• 2188
• 0
• Aug 31, 2016

---

Коментар