Галактически зомбита бродят из космическото пространство

---

Увеличаване Различните пътища на развитие на дадена галактика. В средата е показана т.нар. „зелена долина“, а в дясно развитието на червена галактика.

 

Животът на галактиките много прилича на този на човека – отначало те са малки, след това порастват, стават по-силни и продуктивни, след което остаряват, изразходват енергията си и умират.

Според последно проучване на Американското Астрономическо Общество (ААО), представено на конгрес в Сиатъл, галактиките не винаги остават мъртви. Изглежда, че канибализмът е основната движеща сила в галактическия жизнен цикъл. Гравитацията привлича малките галактики една към друга, докато образуват една по-голяма галактика. След това, по-масивните галактики (вкл. Млечния път) продължават да се „хранят“ с по-малки галактики.

Подобни сливания оказват влияние върху „здравето“ и появата на галактиките. Отначало, галактиките приличащи на Млечния път, се формират като огромни спирали, изпълнени с млади звезди, но изведнъж нещо ги убива и ги превръща в огромни сфери, изпълнени със стари звезди.

Въпросът е, как това се случва? Дали процесът е бърз, подобно на откривателят на фалшивия "Свещен Граал" (от поредицата за Индиана Джоунс), който отпива от него вода и моментално се превръща в прах. Или се случва толкова бавно, че галактиките дори „не разбират“, че умират?

Дълго време сливанията, са се смятали за причината за остаряването на галактиките. При този процес, две богати на газ галактики се сливат и формират нова галактика, чиито звезди се разбъркват по начин, който я лишава от първоначалната елегантна структура. Астрономите наричат младите галактики „сини“, защото изглеждат сини на цвят, а старите съответно „червени“.

Така наречената „транзитна зона“ между сините и червените галактики е наречена „зелена долина“, отчасти защото зелената светлина е точно по средата в спектъра между синия и червения цвят. Всъщност, звездите не изглеждат зелени.

„Зелената долина е една бъркотия!“, казва Даниел Макинтош от университета Мисури-Канзас. „Тя е като смесица от всички видове процеси. Ние разполагаме с основната информация разкриваща как галактките остаряват, но не знаем как точно се развива този процес?“.

Знаем, че между зелените галактики има нещо общо – газът им се изчерпва. Една идея, затова какво се случва, идва от наблюденията на черните дупки, разположени в центъра на тези галактики. Ако една черна дупка активно поглъща материя, може да предизвика мощни ветрове и радио вълни, които изхвърлят газ извън галактиката. Преди години, астрономите забелязали, че галактиките с активни черни дупки се намират основно в стадия на зелената долина. „И така преди няколко години, това разреши цялата загадка!“, казва Кевин Шавински от ЦЕРН, основател на гражданския научен проект „Галактически зоопарк“.

Той осъзнал, че не е необходимо една галактика да се променя от спирална в сферична, за да се преобразува изцяло. Използвайки данните от „Галактическия зоопарк“, той и неговите колеги доказават, че съществуват два пътя на развитие когато галактиките навлязат в етапа на зелената долина: това са „бързата смърт“ и "бавното избледняване".

Смята се, че смъртта на някои галактики се предизвиква от черните дупки, които се намират в центровете им. Шавински и колегите му използвали радио телескоп, за да наблюдават четири зелени долини, чиито цветове показвали, че са на различна възраст.

На радио снимките, облаците от газ напускат галактиките за около милион години, което е кратък период за една галактика. При една от тях се наблюдава ехо, породено от струите на централната черна дупка, които пресичат изхвърлените облаци.

„Черната дупка не прави нищо в момента, спокойна е, а това което наблюдаваме е резултат от отминали действия“, коментира Шавински. "Това не доказва, че черната дупка е изхвърлила газа – това все още са предположения."

Бавната смърт обаче, е по-слабо доловима. Понякога една галактика просто изразходва запасите си от газ или навлизат в режим, в който газът е твърде горещ, за да колапсира в нови звезди. Те запазват спиралната си структура, но започват постепенно да избледняват в продължение на билиони години.

„Ние наричаме тези галактики – "зомбита".“, казва Шавински. „Те вече са мъртви, но все още не го знаят.“. Млечният път би могъл да бъде такава галактика, но все още е трудно да се каже. Според Шавински дори е възможно нашата най-близка съседка, Андромеда, да е от този тип галактики.

Последен дъх

Някои галактики не еволюират по нито един от споменатите пътища. През 2011 год, Катрин Алатало от Калифорнийския Технологичен Институт и нейните колеги открили галактиката "NGC 1266", която изглежда стара, заради своята форма и големина, но също така притежава огромни запаси от водород и молекулен кислород, характерни за регионите, където се раждат нови звезди. Освен това, галактиката е показвала и знаци за изтичане на газ от централната черна дупка.

„Не прилича на нищо, което сме виждали преди“, категорична е Алатало. „Променяше се по начин, който не сме наблюдавали, освен това бе вече и стара.“

Алатало мисли, че "NGC 1266" е била в предсмъртна агония. Вече е въпрос на късмет дали някоя по-малка галактика ще се слее с нея, за да я довърши. Шокът от едно такова сливане би предизвикал придвижване на газа в средата на галактиката, където черната дупка ще го пренасочи навън по-бързо, отколкото гравитацията би могла да го превърне в звезди.

Пред ААО, Алатало представя цял кадър от други галактики в подобно положение, определени от други небесни проучвания. „Ние мислим, че сме ги уловили на ръба на промяната,“ казва тя. „Те са като хората във филмите, които са били надупчени от куршуми, но в последния момент ви изненадват като се съживяват, преди да паднат на земята.“

Но, консумацията на една млада и пълна с газ галактика, също може да върне към живота една вече стара такава, намираща се на ръба на смъртта. „Червените и мъртви галактики могат временно да преминат в зелената зона, след което отново да се върнат в естествено състояние.“, казва Макинтош.

Също така, Сирио Бели от Калтех представя доказателство, че галактиките могат да продължават растежа си, след като са спрели да произвеждат нови звезди. Той отбелязва, че мъртвите галактики, които виждаме в близките краища на Вселената са по-големи по размер, отколкото са били по-рано. Това може да означава само две неща – или тези галактики са имали достатъчно време, за да достигнат тези размери преди да изгаснат, или са продължили растежа си дори след смъртта, вероятно, хранейки се с по-малки галактики.

Разнищвайки тези две теории, Бели се залавя да определи възрастта на отдалечените галактики с помощта на новоинсталирания спектрограф на телескопа "Кек" в Хавай, който му позволява да надникне далеч в космическото време и да измери физическия размер на галактиките, използвайки изображенията получени от телескопа Хъбъл. Той открил, че по-младите галактики са по-големи, така че те са имали повече време да пораснат достатъчно преди смъртта си. Също така, забелязал, че тези галактики нарастват прекалено бързо. Този факт не можел да бъде обяснен с теорията за сливанията. Истинската природа на тези феномени си остава загадка.

Бъдещето на нашата галактика е малко по-ясно. Независимо дали Млечния път е „ходещо зомби“, или не, тя ще се слее с най-близката ни съседка – Андромеда, само след 4 милиарда години. Наблюденията на подобни явления във Вселена, ще помогнат да предскажем какво ще се случи с галактика ни след този сблъсък.

Статията е преведена и предоставена от Ина Иванова

---

• 2249
• 0
• Feb 12, 2015

---

Коментар