Увеличаване Тези снимки от Хъбъл, разкриват серия от странни, зеленикави структури, които опасват осем активни галактики. Активността на галактиките се дължи на ярък квазар, който е причината за зеления цвят на структурите. Image Credit: NASA, ESA, and W. Keel (University of Alabama, Tuscaloosa)
Това са огромни, зелени облаци, които най-вероятно се активират от ултравиолетовата светлина на квазера, който всъщност е активна свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката домакин.
Въпреки това, квазарите не са достатъчно ярки за да активират светещите структури. Най-вероятно това са останки от нещо, което се е случило в миналото. Огромните светещи нишки подсказват, че квазарите изведнъж са излъчили много повече енергия или тяхната активност се променя много бързо, което не се вписва много добре с теориите.
Квазера произвежда много мощен лъч, който йонизира и заставя да светят атомите на кислорода. Други елементи, които са открити в светещите структури са водород, хелий, азот, сяра и неон. Най-тежките елементи се срещат в умерени количества, което означава, че газът е образуван в покрайнините на галактиките, а не е издухан директно от ядрото.
Теорията е, че огромните зелени структури са изхвърлено вещество от вече слели се галактики в следствие преплитащите се гравитационни сили. Тази остатъчна материя обхваща региони от десетки хиляди светлинни години и бавно обикаля новообразуваната галактика, като остава видима дълго след като сливането е завършено.
Астрономите дори са изчислили, че виждат праховите ореоли 1,50 милиарда година след като богата на газ-галактика е паднала върху по-голяма галактика. Призрачните зелени структури са толкова далеч от галактиката, че те не могат да светнат десетки хиляди години след избухването на квазара. По същия начин ще изчезнат няколко десетки хиляди години след като квазерът се изключи. Това е времето, необходимо на светлината да достигне от квазера до облаците.
Първият призрачен обект е открит през 2007 г. от холандската учителка "Хани ван Аркел". Тя е направила откритието в онлайн проекта "Galaxy Zoo". Проектът има за цел, да се класифицират над един милион галактики, каталогизирани от проучването "Sloan Digital Sky" (SDSS) на Хъбъл преди това.
Осем от новооткритите облаци са по-енергични, отколкото може да се очаква от радиацията която получават от квазарите. Тази информация идва от инфрачервените наблюдения на космическият телескоп "WISE". Най-вероятно това се дължи на различният темп на материала, който пада върху централната черна дупка.
Променливостта на квазера може да се обясни ако съществуват две масивни черни дупки, които обикалят една около друга. Това със сигурност се случва при сливащите се галактики, което ще доведе до резки пикове в скоростта на натрупване и предизвикване на взрив от радиация.
Когато нашата галактика се слее с Андромеда, тогава също черните дупки може да предизвикат същия ефект. Така в едно по-далечно бъдеще, нашата галактическа система може да има свой собствен зелен воал простиращ се далеч в междугалактическото пространство.
Астрономите отново с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" са изследвали огромна елиптична галактика, която може да е...
Увеличаване Само когато летим в търговски самолет на височина на около 11 000 км навлизаме в стратосферата на Земята....
На това изображение, Хъбъл улавя кратка, но красива късна фаза от живота на една звезда. Звездата е кръстена IRAS 19475...
Астрономите използвайки космическия телескоп "Хъбъл" станаха свидетели как свръхнова се превръща в останка от свръхнова....
Увеличаване Тази графика сравнява трите най-ниски класа звезди по критични за живота фактори. Учените са устано...
Увеличаване Артистично представяне на "Кеплер-13АВ", сравнен с нашите газови гиганти и Земята. Credits NASA...
Космическия телескоп "Хъбъл" фотографира "космически Ангел". Sharpless 2-106, SH2-106 или S106 за по-кратко, се нами...
Увеличаване Credit: NASA Галактиките и тъмната материя винаги вървят ръка за ръка и астрономите обикновено ги откри...
Галактиката NGC 5584 в която "Хъбъл" анализира повече от 250 Цефеиди, което спомага за повишаване точността на константа...