Избрани публикации

Oще един свят в слънчевата сис...

Касини е предоставил ключови д...

новият руски научен спътник би...

днес в блога на
Мисия: Jupiter Icy moon Explorer - JUICE

Днес в блога на Планетно общество има интересна статия.

В нея се казва, че комитета за научната програма на Европейската космическа агенция препоръчва следващата голяма европейска мисия да е "JUICE" (Jupiter Icy Moons Explorer), до системата на Юпитер. Мисията трябва да проучи три ледени Галилееви спътници и в крайна сметка да се установи в орбита около Ганимед. Тази препоръка не е задължителна, тя трябва да се гласува (с обикновено мнозинство и тези препоръки обикновено се избират според BBC News), по време на срещата на Комитета на научната програма, състоящ се от представители на всички 19-членки на ЕКА, който ще се проведе на 2 май.

Този проект се препоръчва пред проектите "ATHENA" (нова рентгенова обсерватория) и NGO (гравитационно вълнова обсерватория).
JUICE (JUpiter ICy moon Explorer) Credit: ESA

Предвижда се, мисията да стартира през юни 2022 г. и кораба да достигне Юпитер чак през януари 2030 год., като на края се установи в орбита около Ганимед през юни 2032 год. Тази концепция не е нова, първоначално е запланувана като съвместен проект между НАСА и ЕКА. Трябваше да се изградят два апарата, единия да се установи в орбита около Европа, а другия да орбитира в системата на Юпитер, след което да се установи в орбита около Ганимед (JGO). Но както веси знае, в момента НАСА се задушава финансово и отмени плановете си да участва в този проект, както също наскоро отмени участието си в ExoMars. Чест прави на ЕКА, че търси начини да върви напред и по двата проекта, без мощната подкрепа на САЩ. В действителност, ЕКА е запланувала, да обедини двете JGO мисии в една, като включи някои от научните цели, които са запланувани за отделната мисия до Европа.

Дали мисията ще я бъде или не още не се знае със сигурност, но все пак вече са известни нейните научни цели. JUICE трябва да изследва Ганимед, Европа и Калисто, които са класифицирани като "планетарни" обекти и представляват потенциални местообитания от бъдещи (може и пилотирани в далечното бъдеще) мисии. Те представляват нещо подобно на "острови" в безкрайното море на газовите гиганти, като фокуса е JUICE да проучи какви са условията и възможността за съществуващи обитаеми среди в системата на Юпитер, със специален акцент върху трите океана, които се предполага че съществуват под ледените повърхности на Европа, Ганимед и Калисто. Мисията ще се фокусира върху глобалните взаимодействия между трите спътника, които определят разнообразието от процесите които протичат на тях. Тези процеси са необходими, за осигуряването на стабилна среда на трите луни в геоложки времеви скали. Може би най-известния такъв "глобален" процес е гравитационната връзка между галилеевите спътници, който поражда приливите и отливите в системата като цяло, което обуславя съществуването на течни океани. Юпитер представлява една мини-слънчева система и глобалното изследване е много сложно. Там протичат същите процеси, които се наблюдават в Слънчевата система, и мисията която трябва да ги изучи, ще е може би най-сложния подобен апарат строен до момента.

Затова са тези обширни срокове. Предвижда се старта да се осъществи през юни 2022 (след десет години, този период е бил необходим на НАСА да изпрати човек на Луната, започвайки буквално от нулата), с ракетата "Ариана 5". Апарата ще се движи по икономична, догонваща орбита към Юпитер, която включва облитане на Земята, Венера Земята и пак Земята. Това криволичене ще отнеме 7,5 год (За сравнение Касини достигна Сатурн за 7 год, почти по същия път, само че той облетя и Юпитер). Вмъкването в орбита ще се извърши през януари 2030 год. По нататък, апарата ще облита трите галилееви спътника, по - подробно ще обърнем внимание на този въпрос, когато мисията стартира, като накрая през септември 2032 г. космическия кораб ще се вмъкне в орбита около Ганимед. Ако сме живи и здрави до тогава, ще наблюдаваме постепенното вмъкване от елиптична в кръгова орбита, в продължение на 5 месеца. След това апарата ще остане 3 месеца на средна надморска височина 500 км, след което ще се спусне на 200 км височина. Там той ще остане 1 месец и това ще бележи края на мисията през юни 2033 год.

Космическия апарат ще се стабилизира по трите оси и ще се захранва от слънчеви панели, осигуряващи около 650 W до края на мисията. Връзката със Земята ще става с 3.2 метрова високочестотна антена, която ще осигури капацитет най-малко 1,4 Gbit / ден. Апарата ще бъде с повишена защита срещу радиация. В момента на старта, кораба ще тежи около 1,8 тона. Засега се предвиждат общо 11 научни инструмента с общо тегло 104 кг. Предвижда се, те да са следните (може да претърпят промяна):

Narrow-angle camera - тесноъгълна камера
Wide-angle camera - широкоъгъл на камерата
Visible Infrared Hyperspectral Imaging Spectrometer - видим и инфрачервен хиперспектрален спектрометър
UV Imaging Spectrometer - ултравиолетов спектрометър
Sub-millimeter Wave Instrument - субмилиметров вълнов инструмент
Magnetometer - магнитометър
Radio and Plasma Wave Instrument - радио и плазма вълнов инструмент.
Particle and Plasma Instrument - Ion Neutral Mass Spectrometer - йонен и неутрален масов спектрометър
Laser Altimeter - лазерен алтиметър
Ice Penetrating Radar - ледено проникващ радар
Radio Science Instrument - радио научен инструмент

Този избор - ако се приеме, представлява голяма победа за планетарните науки. Изглежда, че ЕКА ще се развие във вакума който ще остави НАСА в областта на изследването на външните планети. След като мисията "Касини" приключи през 2017 год., на практика няма да има активна мисия (това не означава, че няма да има функциониращи космически апарати) отвъд астероидния пояс. Европа ще поеме изследването на външните планети. Само че има един проблем - Европа, не разполага с радиоизотопни източници на енергия за космически кораби, агенцията е ограничена само до слънчевата енергия. Това означава, че ЕКА не може да отиде отвъд Юпитер. Но Юпитер е достатъчно далеч, за сега.

Ако се заговори за цената на мисията, нещата при ЕКА стоят по-различно отколкото при НАСА. Европейската космическа агенция заплаща за изграждането на самия космически кораб, а различните държави членки разработват научните инструменти, които заплащат със собствени средства. За сега ЕКА оценява, че космическия кораб ще струва 830 милиона евро, а отделните членки ще похарчат около 241 милиона евро за изграждане на инструментите. За сега не е сигурно, но НАСА също може да допринесе до 68 млн. евро към полезния товар. Сега остава да чакаме и да се надяваме, че някога и България ще стане членка на ЕКА и за мен ще бъде безкрайно удоволствие ако напиша някога, че на подобна мисия ще пътува и български инструмент.