Бум от звездообразуване в далечната Вселена

---

Увеличаване ALMA е произвела невероятно подробно изображение на далечна галактика с помощта на ефекта на гравитационната леща. Изображението от ляво е от Хъбъл, при което изкривената галактика е едва видима. Другите две снимки са от ALMA, които показват почти перфектния кръг получен от изкривяването. Credit:ALMA (NRAO/ESO/NAOJ)

Изображението което е произвел радиомасивът е първото по рода си. То показва звездообразуващи региони с големината на мъглявината "Орион" само че в далечната вселена. Тази детайлност многократно надвишава дори и снимките от Хъбъл.

Новите наблюдения са направени в края на 2014 г. и те са част от кампанията за изучаване на далечната вселена. Изследвания обект е галактиката "HATLAS J090311.6 + 003906", също известна като "SDP.81". Светлината от нея е претърпяла ефекта на гравитационната леща или тя е увеличена и изкривена от голяма галактика, която е разположена между SDP.81 и ALMA.

Най-малко седем групи учени са анализирали поотделно генерираните от телескопа данни и съответно е получена безпрецедентна информация за галактиката, включително подробности за нейната структура, съдържание, движение и други физически характеристики.

ALMA действа като интерферометър. Просто казано, множество антени работят в перфектен синхрон когато събират радиосветлина, като по този начин съставят огромен виртуален телескоп. Резултатът е, че новите снимки на SDP.81 са с резолюция шест пъти по-висока от тези, направени от Хъбъл.

От тях, астрономите разкриват огромни прашни облаци богати на студен молекулярен газ, които са родните места на звездите и планетите. Резолюцията от ALMA е толкова висока, че се разграничават структури с размери до около 200 светлинни години, еквивалентни на увеличени версии на мъглявината Орион, и произвеждащи хиляди пъти повече звезди в далечния край на Вселената. Това е първият път, когато подобен феномен е наблюдаван при такава огромна дистанция.

Анализа на спектралната информация, също събрана от ALMA, позволява да се измери как далечната галактика се върти, което е пътя към изчисляването на нейната маса. Данните показват, че газа там е нестабилен и той непрекъснато се компресира навън, където най-вероятно скоро ще формира нови гигантски звездни региони.

За отбелязване е, че радиотелескопът също показва наличието на свръхмасивна черна дупка в центъра на лещата. Централната част на SDP.81 е твърде слаба, за да бъде открита, което води до заключението, че галактиката в преден план притежава свръхмасивна черна дупка тежаща повече от 200-300 милиона пъти масата на Слънцето

---

• ALMA

• 1831
• 0
• Sep 28, 2015

---

Коментар