юпитер в момента е с много постоянна орбита около слънцето но в своята младост изглежда че това не

---

Юпитер в момента е с много постоянна орбита около Слънцето, но в своята младост изглежда че това не е било така. Той е бил много подвижен и е странствал из слънчевата система. През вековете на своята младост, гигантската планета се е приближавала и отдалечавала от Слънцето. В един момент Юпитер се е движел толкова близо до центъра, колкото се намира Марс в момента. Тези пътувания са оставили дълбоко влияние върху Слънчевата система, като промяна характера на астероидния пояс и създаването на Марс по-малък, отколкото би трябвало да бъде. Тези данни са базирани на нов модел описващ началото на Слънчевата система, разработен от международен екип от учени.

Според този нов модел, Юпитер е създаден в дадена област от пространството отстояща на около три и половина пъти по-далеч от слънцето, отколкото Земята (или 3.5 астрономически единици). Заради огромното количество газ, което все още се върти около Слънцето, гигантската планета попада в течението на този газ, който го увлича и приближава към слънцето. Юпитер се придвижва спираловидно и бавно навътре, докато се приближи на разстояние от около 1,5 астрономически единици, където е Марс в момента, (Марс не е бил там тогава).
Credit: NASA/GSFC

Учените теоретизират, че това което е спряло Юпитер да се приближава към Слънцето е Сатурн. Подобно на Юпитер, Сатурн също се е приближавал към вътрешната слънчева система, след момента в който е създаден. Но когато двете масивни планети са се приближили достатъчно една към друга, съдбите им станали постоянно свързани. Постепенно всичкия газ между двете планети е бил изсмукан от тях. Това е сложило не само края на смъртоносната спирала към слънцето, но дори и е обърнало посоката на движение. Двете планети са отпътували пасивно, до момента в който Юпитер е достигнал сегашната си позиция на 5.2 астрономически единици, а Сатурн на около 7 астрономически единици. По-късно, други сили избутват Сатурн до 9,5 астрономически единици, където е и днес.

Влиянието на тези движения, които са продължили стотици хиляди до милиони години, са били изключителни.

"Тази миграция на Юпитер и след това завръщането му отново може да реши дългогодишната тайна защо астероидния пояс се състои както от сухи, скалисти обекти, така и от ледени обекти," казва един от учените - Ави Мандел.

Астрономите смятат, че астероидния пояс съществува, защото гравитацията на Юпитер пречи на скалния материал са се слепи и да образува планета. Но някои учени смятат, че приближаването на Юпитер към Слънцето в определен момент ще разсея материала в астероидния пояс толкова много, че той ще престане да съществува.

Според новия модел, Юпитер се приближава много бавно и плавно, като постепенно избутва астероидния пояс далеч от слънцето. Този процес е нямал характера на сблъсъци, по-скоро Юпитер плавно пренарежда обектите от пояса.

По същия начин, когато Юпитер се отдалечава от Слънцето, планетата бута астероидния пояс обратно навътре и постепенно се формира в познатата позиция между съвременните орбити на Марс и Юпитер. И тъй като Юпитер е пътувал много по-далеч, отколкото е бил преди, той е достигнал райони, където се намират ледени обекти. Огромната планета засмуква някои от тези ледени обекти към слънцето и в астероидния пояс.

"Крайният резултат е, че астероидния пояс вече съдържа скалисти обекти от вътрешната част на Слънчевата система и ледени обекти от външната част", казва друг учен - Кевин Уолш.

Времето, прекарано от Юпитер във вътрешната част на Слънчевата система има още едно важно последствие - присъствието на такъв масивен обект прави Марс по-малък, отколкото в противен случай щеше да бъде.

"Защо Марс е толкова малък, е бил нерешим проблем при пресъздаването на формирането на нашата Слънчева система", казва Мандел. "Това беше първоначалната мотивация на екипа за разработването на новия модел описващ формирането на Слънчевата система."

Тъй като Марс се формира по-далеч от Венера и Земята, той съдържа по-сурови материали и е трябвало да стане по-голям от Венера и Земята. Вместо това, той е по-малък. "За планетарните учени, това няма никакъв смисъл", добавя Мандел.

Но сега новия модел предполага, че Юпитер прекарва известно време, паркиран във вътрешната част на Слънчевата система. Неговата мощна гравитация разперчатосва материалите които са щели да влязат в състава на новоформиращата се планета. Точно поради тази причина бедния Марс се е формирал на 1,5 астрономически единици от слънцето от оскъдните остатъци, за разлика от Земята и Венера, които са се образували в райони по-богати на материал.

Друг бонус от новия модел е, че той отлично се вписва с вече съществуващата теория защо наблюдаваните юпитеро-подобни планети около далечни звезди се намират толкова близо до звездите си. За учените винаги е било загадка защо тези огромни газови гиганти се намират много по-близо до слънцата си дори много по-близо и от Меркурий около нашето Слънце. Поне до този момент.

След като се е формирал, Юпитер е бил завлечен бавно към слънцето от въртеливите течения на газа. Сатурн също има изтеглен в, и когато двете гигантски планети дойде достатъчно близо един до друг, съдбите им стана свързани. Техните слънце обвързани смърт спирала спря, когато Юпитер е около Марс, където е сега, след което двойката се обърна и се отдалечи от Слънцето. Изследователите, които са развили този модел от началото на Слънчевата система, го наричат ??"Гранд Так", позоваване на плаването маневра. С уважение: НАСА / GSFC

Източник: НАСА

---

• 2332
• 0
• Apr 2, 2012

---

Коментар