Комбинирана снимка на галактиката "SDSS J1126 + 2944". Синьото е от Хъбъл, розовото от Чандра. Credit: X-ray: NASA/CXC/Univ of Colorado/J.Comerford et al; Optical: NASA/STScI
Черните дупки, които не разполагат с обичайния брой звезди около тях, може да осигурят нов поглед върху тяхната еволюция. Тези чудовища обитават центровете на всички масивни галактики, включително и нашата, и обикновено тежат между един милион и един милиард слънчеви маси. Доста често се срещат и по-масивни дупки но постепенно през годините, астрономите са установили тенденцията масата на една черна дупка да се мащабира с масата на галактиката и. Освен това, всяка черна дупка обикновено е вградена в огромна сфера от звезди.
Галактиката "SDSS J1126+2944" е резултат от сливане между две по-малки галактики, при който процес се сближават двойката свръхмасивни черни дупки. Едната от тях е заобиколена от типично количество звезди, но другата черна дупка изглежда странно "гола" или броя на звездите около нея са много по-малобройни - около 500 пъти по-малко.
Естественият въпрос е, защо има такова разминаване? Една от възможностите е, че екстремните гравитационни сили просто са почистили повечето от звездите в процеса на сливането, но това не се наблюдава при други сливащи се дупки. Другата възможност е, че това всъщност е отдавна търсена междинно масова черна дупка, с маса между 100 и 1 милион пъти масата на слънцето. Междинно масовите черни дупки се прогнозира, че съществуват в центровете на галактиките джуджета но никога не са наблюдавани до момента. Може би тази скритост се дължи на малкия брой звезди, които обикалят около тях.
Теория прогнозира, че трябва да съществуват междинни черни дупки и тази необичайна галактика може да предостави рядък шанс, астрономите най-накрая да открият поне една. Ако това се потвърди ще е голям тест за теорията, според която свръхмасивните черни дупки се образуват чрез сливания на по-малко масивни черни дупки.
Свръхновата SNR 0509-67.5, която "Хъбъл" засне е обект на изследване и от "Чандра". Резултатът показва, меки зелени и си...
Най-първото изображение от Чандра: Credit NASA/CXC/SAO Датата е 15 август през далечната 1999год. Обекта PKS 0637-75...
Това е първия път, когато светещ чифт квазери ясно се виждат в текущо сливане на галактика. Квазерите са най-светлите и...
Увеличаване Наблюдавайки светлината от далечните квазери, учените са се упитали да уловят квантовите трептения на простр...
Увеличаване Наблюдения от Чандра на галактичните купове "Персей" и "Дева" разкриват, че турбуленцият...
Подобно на течност в стъклена чаша, която се плиска насам - натам, когато я разклатим, Чандра е открил че огромни облаци...
Увеличаване Това е интересната галактика в галактическия куп "Abell 1795". Още по-интересното е рентгеновата т...
Подробно проучване на резултатите от Чандра за повече от десет години показва, че М31* има много слаба активност от 1999...
VV 340, също е известна и като Arp 302, представлява пример за две сблъскващи се галактики, наблюдавани в ранните етапи...