нови снимки на наса показват че една от ивиците на юпитер е -изчезнала- миналата пролет

---

Нови снимки на НАСА показват, че една от ивиците на Юпитер е "изчезнала" миналата пролет, а сега се появяват признаци на нейното завръщане. Новите изследвания ще помогнат на учените да разберат по-добре взаимодействието между ветровете на Юпитер, облачността и химията.

По-рано тази година, любители-астрономи забелязаха, че една дългогодишна тъмно-кафява ивица, известна като "Южния екваториална пояс", намираща се на юг от екватора на Юпитер, е побеляла. А в началото на ноември, любителят астроном Кристофър Отиди от гр. Кебу, Филипините, забеляза необичайно светло петно в бялата зона, която някога е била тъмна ивица. Това явление възбуди интереса на учените от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL).

След проведените наблюдения с инфрачервения телескоп на НАСА в Хавай и обсерваторията "Гемини", учените стигат до извода, че тъмната ивица като че ли наистина се завръща. Причината, заради която тази ивица потъмнява, учените смятат, че се дължи на непрекъснато духащите сухи ветрове, които изчистват региона от облаци. Едно от нещата, които учените търсят в инфрачервения диапазон е доказателство, че по-тъмните материали, които възникват на запад от светлото петно всъщност са началото на цяла поредица от по-ниски облаци, и откриват това което търсят.
Увеличаване Image credit: NASA/JPL/UH/NIRI/Gemini/UC Berkeley

Това изображение е съчетание от три цветни снимки, направени на 18 ноември 2010 год., от телескопа "Gemini North" в Хавай. Съставното изображение показва ивица, която преди е изчезнала от атмосферата на Юпитер, а сега се появява отново. Трите снимки са направени в три различни части от инфрачервения спектър - 2.12 микрона (в синьо), 1.69 микрона (жълто) и 4.68 микрона (червено). В 1.69 микрона, учените виждат слънчевата светлина, отразена от основния слой облаци - същото, което се вижда във видима светлина. В 2.12 микрона, учените виждат слънчевата светлина, отразена от облаците с по-висока надморска височина. В 4.68 микрона, учени виждат топлинните емисии, изтичащи през празнините между облаците и най-горещите емисии, идващи от най-дълбоката атмосфера, което означава че това са региони с минимална облачна покривка. Оградения район, показва Южния екваториален колан и необичайно светлото петно, наречено още огнище. Нещото, което учените търсят в инфрачервения спектър е доказателство, че по-тъмните материали, възникващи на запад от светлото петно са началото на разчистването на облаците. През следващите седмици, нови огнища се очаква да се появят на запад (вляво), които ще доведат до ясни атмосферни райони, които ще започнат да оцветяват тази ивица с тъмно кафяв цвят, който е типичен за този регион.
Увеличаване Image credit: NASA/JPL-Caltech/W. M. Keck Observatory/UC Berkeley

Това изображение е с фалшиви цветове на Южния екваториален пояс и показва необичайното светло петно или огнище направени от инфрачервения телескоп на НАСА в Хавай на 11 ноември, 2010год. Изображението е направено само два дни след първоначалното откритие на "огнището". Светлото петно в южната част на Екваториалния пояс е област където ветровете издигат частици на големи височини.



Белите облаци се състоят от замръзнал амоняк. Когато белите облаци изплуват на по-висока надморска височина, те закриват кафявия материал, който плава на по-ниска надморска височина. На всеки няколко десетилетия Южния екваториален колан става напълно бял за може би период от 1 до 3 години, събитие, което озадачава учените от десетилетия. Тази изключителна промяна във външния вид се наблюдава само на Южния екваториален колан, което го прави уникален за Юпитер и цялата слънчева система.

Бялата лента не е единствената промяна на планетата. В същото време, Голямото червено петно на Юпитер става с все по-тъмен цвят и учените смятат, че това има връзка с потъмняването на южния Екваториален пояс.

Южния екваториален пояс претърпя леко избледняване, точно когато космическият кораб на НАСА "Нови хоризонти" прелетя покрай Юпитер по пътя си към Плутон през 2007год. Но ивицата бързо "възстанови" обичайния си тъмен цвят 3-4 месеца по-късно. Последното пълно избледняване и възстановяване, е през 1989 г., когато ивицата избледня и съответно се възстанови през 1990 г. След това последва друго избледняване и възстановяване през 1993 година. Подобни избледнявани и възстановявания са наблюдавани и фотографирани още в началото на 20-ти век, и най-вероятно са още по-дългосрочни явления в атмосферата на Юпитер.

Учените са особено заинтересовани да проследят това най-ново събитие, защото това е първия път, когато са в състояние да използват съвременните инструменти за да определят подробните данни за химичните и динамичните промени на явлението. Внимателните наблюдения на това събитие може да помогнат за усъвършенстване на научните цели, които ще бъдат поставени на бъдещата мисия на НАСА "Juno", която ще достигне Юпитер през 2016 г., и по-голямата, орбитална мисия до Юпитер, която ще се съсредоточи върху опознаването на изключително интересният спътник Европа, която е планирана след 2020 година.

Събитието също така означава тясно сътрудничество между професионалните и любители астрономи. Аматьорите, разположени по целия свят, често са добре оборудвани с апаратура и са в състояние да следят бързото развитие на планетите в Слънчевата система. Тези аматьори ще си сътрудничат със специалистите и ще продължат по-нататъшните проучвания на промените на планетата, които са с голяма стойност за учените и изследователите навсякъде по света.

Източник: НАСА

---

• 1931
• 0
• Apr 2, 2012

---

Коментар