Млечният път изсмуква газ от Магелановите облаци
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване

Credits: Science: NASA, ESA

Това е мозайка показва нашата галактика, гледана към централната изпъкналост. На нея са разположени радио образи, оцветени в розово, показващи дъгообразния поток от Магелановите облаци и фрагментирания водещ ръкав пресичащ равнината на галактиката. Тези газови облаци се изтеглят гравитационно от галактиките джуджета, които изглеждат като ярки бучки в газа.

 

 

Малкият и Големият Магеланов облак са двете най-близки до нас галактики-джуджета. Тази близост означава нещо повече - Млечния път постоянно засмуква газ от тях. Но освен това, те също си взаимодействат гравитационно, като най-голямата новост е, че Големият Магеланов Облак смуче газ от по-малкия си другар.

Точния източник на потока е бил мистерия, но сега учените са използвали ултравиолетовата визия на Хъбъл, за да анализират химическите газове във водещия поток и по този начин определят техния произход. Тъй като те не могат да прочетат данните директно, вместо това използват светлината от седем квазера за да измерят как тя се филтрира през газа на потока. Откритието е, че върху нас пада газ идващ от Големия Магеланов Облак, който преди това най-вероятно е бил изпомпан от Малкия Магеланов Облак.

Една огромна структура от газ, която се нарича "водещ поток" свързва Магелановите облаци и Млечния път. Оказва се, че огромна маса от газ всеки момент се поглъща от нашата галактика и подхранва зараждането на нови звезди, а загадката е точно от коя от двете галактики идва газа. След години разисквания, учените вече имат отговора на тази мистерия.

Изглежда, че потока води началото си от Големия Магеланов Облак. Но за да се уверят напълно в това, учените се опитват да определят химическия състав на газа в ръкава, след което да го сравнят по състав с газа в двете галактики.

За целта, астрономите се възползват от услугите на Хъбъл и по специално от неговата ултравиолетова визия. От получените спектри, учените са успели да устанавят химическото съдържание на газовете във водещия поток. Обект на изследване е светлината идваща от седем квазера - ярки ядра на активни галактики отдалечени на милиарди светлинни години отвъд газовия облак. Използвайки спектрографа, учените измерват как тази светлина се филтрира през облака.

Най-интересна е абсорбцията на ултравиолетовата светлина от кислорода и сярата в облака. Те са добри показатели за това, колко от по-тежките елементи се намират в газа. Екипът след това сравнява измерванията на "Хъбъл" с измерванията от няколко наземни телескопа. С комбинацията на данните от Хъбъл и другите обсерватории астрономите измерват състава и скоростта на идващия към нас газ.

След много анализи, учените най-накрая се сдобиват с окончателен химически състав на ръкава и откритието е, че по състав газа съвпада с газа в Малкия Магеланов Облак. Това показва, че Големия Магеланов Облак е изсмукал огромни количества газ от по-малкия си съсед, а сега ние го изпомпваме от него.

Този отговор е възможен само заради уникалната способност на Хъбъл да изследва ултравиолетови лъчи. Заради земната атмосфера, ултравиолетовата светлина не може да бъде изучавана от земята, което превръща Хъбъл за пореден път в единствената уникална обсерватория. Всички интересни линии, включително кислород и сяра, са в ултравиолетови лъчи. Така че, ако работим в оптични и инфрачервени дължини тези елементи са невидими. Ако не беше така, кислородът би пропускал ултравиолетовата радиация от Слънцето, превръщайки повърхността на земята негодна за живота.

Газа от водещия ръкав в момента пресича диска на нашата галактика и взаимодейства със собствения газ на Млечния път. Резултатът е, че някога ще се родят звезди и планети от този нов материал, който някога е бил част от Малкия Магеланов Облак, след това е станал собственост на Големия Магеланов Облак и накрая е преминал под наша юрисдикция, които сме и най-големият играч.

---

• 1589
• 0
• Mar 23, 2018

---

Коментар