Кюриосити е открил скок в метана на Марс
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Увеличаване Тази илюстрация показва възможните начини, по които метанът може да се отделя и съответно да се разрушава в атмосферата на Марс. Кюриосити е открил колебания в концентрацията на метан в атмосферата, което предполага, че и двата вида дейности се срещат в съвременната среда на червената планета. Молекулата на метана се състои от един атом въглерод и четири атома водород. Този газ може да бъде генериран от микроби или от процеси, които не изискват живот, като например реакции между вода и оливин (или пироксен). Ултравиолетовата радиация (UV) може да предизвика реакции, които генерират метан от други органични химически вещества, произведени от биологични или също от не-биологични процеси, като например попаднал върху планетата прах от комети. Метанът генериран под земята в далечното или близкото минало може да се съхранява в решетъчната структура на специални вещества, наречени "метанови хидрати" или "клатрати" и съответно да се освободи в атмосферата по-късно. Така че, засечения сега метан може да се е образувал в миналото. Ветровете на Марс могат бързо да разпространяват метана, отделян от някой индивидуален източник, като по този начин затрудняват откриването му. Метанът може да бъде разрушен в атмосферата от слънчевата светлина. Тези реакции могат да го окислят, преминавайки от междинните химични вещества като формалдехид и метанол до въглероден диоксид, което е преобладаваща съставка в съвременната атмосфера. Image credit: NASA/JPL-Caltech/SAM-GSFC/Univ. of Michigan

Роувърът е засякъл десетократно увеличение на метана в атмосферата на червената планета. Временното увеличение на този интересен газ - рязко нагоре и след това обратно надолу - показва, че той произхожда от някакъв относително локализиран източник. Възможните източници са много, те са както биологични, така и не-биологични при взаимодействието на водата със скалите.

Данните идват от анализатора на проби "SAM". Този инструмент редовно изследва марсианската атмосфера и през периода - края на 2013 и началото на 2014 год., четири измервания показват скок в концентрацията - осреднена на седем части метан от милиард части въздух. Преди и след това, измерванията показват средно само една десета от това ниво.

Кюриосити също е открил и органични химични вещества в прахообразната проба от сондажа в "Къмбърленд". Това всъщност е, първото засичане на органика на повърхността на Марс. Тези вещества може да са се образували на планетата, но може да са доставени и от метеорити.

Органичните молекули, които съдържат въглерод и водород, са химичните градивни елементи на живота, въпреки че те могат да съществуват и без наличието на живот. Новите констатации от анализите не разкриват дали Марс някога е притежавал или все още притежава живи микроорганизми, но те са стъпка напред върху определянето на съвременната химична обстановка на планетата и засилват по-благоприятните условия за живот в древния Марс.

Учените са отделили много месеци, за да определят дали органиката в пробата от Кимбърли е оригинална за Марс или просто е доставена там. Тази задача, се усложнява значително, защото почвата съдържа перхлорати, които при нагряването променят структурите на органичните съединения и тяхната истинска самоличност остава неясна.

Определянето на истинската органика е много важно, защото това ще разкаже евентуално за наличие на връзка или база за сравнение между Земята и Марс. Освен това, тези вещества ще разкрият условията, при които те са се запазили и консервирали.

Учените също така съобщават, че Кюриосити е изследвал водата, заключена в кристалните решетки на скалите и минералите. Констатацията е, че планетата губи огромни количества вода в периода до преди повече от три милиарда години, но загубата продължава и след това. Това е въз основа анализа концентрацията на тежкия изотоп на водорода - деутерий.

Съотношението на деутерий към обикновен водород се променя, когато по-леките атоми водород изтичат в космоса от горните слоеве атмосфера много по-лесно, отколкото по-тежкия деутерий. За да се върнат назад във времето, учените просто сравняват сегашното съотношение между двата изотопа и съотношението определено в попадналата в капан марсианската вода.

Съотношението, което Кюриосити е измерил в пробата от Кимбърли е около половината от стойността на съотношението във водната пара в днешната марсианска атмосфера, което предполага, че планетата е загубила голяма част от водата си. Въпреки това, измереното съотношение е около три пъти по-високо от съотношението съществувало, когато всичката вода на Марс е била налична. Това предполага, че по-голямата част от водата е била изгубена преди формирането на пробата.

---

• SAM

• 1961
• 0
• Dec 18, 2014

---

Коментар