как куриозити ще кацне на марс- продължение на
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Как Куриозити ще кацне на Марс?

Продължение на предишната статия от блога на Emily Lakdawalla

Преди да започне същинската част да припомним, че когато го оставихме, нашият герой беше пропътувал стотици милиони километри и беше достигнал по-малко от 20 метра до повърхността на червената планета. От тази точка, той се снижава бавно с тромавите 0.75 метра в секунда. Сега остават по-малко от 15 секунди до окончателното пристигане на повърхността.

Оставащата част от мисията обаче, изглежда че всява най-много смутове. Това е фазата на "Небесният кран". Още от времето когато се сглобяваше ровъра, пространството гъмжеше от негативни критики за тази технология, които ако трябва да опростим най-общо се свеждаха до твърдението, че тази фаза е прекалено рискована и НАСА не трябва да предоставя апарат струващ няколко милиарда долара, да виси на толкова рисковано устройство.
Увеличаване Image credit: NASA / JPL

Но истината е, че без небесният кран не може. Има две основни причини за това. Първо: Куриозити е огромен, почти пет пъти по-тежък от "Спирит" или "Опортюнити". Също така, той е наполовина по-голям от един от Викингите. Опортюнити например тежи 185 килограма. За да достигне и оцелее успешно на повърхността, той се нуждае от въздушни възглавници с обща маса 348 кг. Следователно от общо 533 килограма само 5 килограма или по-малко от 1% от общата маса са научните инструменти.

Сега Куриозити тежи 900 кг от които 75 кг се падат на научните инструменти. Това е много по-добре. Но няма начин толкова тежко тяло да достигне повърхността посредством въздушни омекотители. Вместо това, подобно на Викинг той трябва да кацне посредством ракети с разликата, че след като достигне повърхността той трябва да е подвижен. Ако самият ровър беше оборудван с ракети, след като кацне те няма да му служат за абсолютно нищо и за да изпълни успешно мисията си, той трябва да се освободи от тях заедно с излишното гориво.

Единственият начин за това е, да се прекъсне връзката с ракетите и те да се изведат на достатъчно разстояние за да се предотврати евентуално повреждане на ровъра от тяхната реактивна система. Решението на тези проблеми се нарича "Небесен Кран".

Съществуват пет основни стъпки в тази фаза. 1) Разделяне на твърдата връзка между ракетния стек и ровъра; 2) разполагане на съоръженията за разтоварване (т.е. позициониране колелата на ровъра); 3) Много внимателен депозит на Куриозиоти върху повърхността; 4) отделяне на меката връзка; 5) отвеждане на спускащия етап далеч, където не може да навреди по никакъв начин на апарата.

Първата стъпка ще се осъществи посредством пировръзки. След като те се прекъснат, Куриозити ще увисне на четири връзки - три найлонови кабела, които ще носят цялата тежест на ровъра и пакет от проводници, които осигуряват електрическите връзки с ракетния етап. Трите въжета са разположени около центъра на тежестта, което предотвратява опасно накланяне или преобръщане по време на спускането. Веднага след като твърдата връзка се прекъсне, гравитацията ще опъне марсохода на долу. Трите въжета ще се развиват синхронизирано от специално пригодена електрически контролирана макара, която най-общо представлява една електромагнитна спирачка контролираща скоростта на снижение.
Увеличаване Image credit: NASA / JPL

---

• 3846
• 0
• Jul 8, 2012

---

Коментар