европа може да притежава лека прецесия по - задълбочен анализ на ледените п

---

Европа може да притежава лека прецесия.

По - задълбочен анализ на ледените пукнатини показва, че тази луна най-вероятно е притежавала наклон на своята ос. Това може да повлияе върху историята на ледената черупка и количеството топлина, която се генерира от приливите и отливите.
Увеличаване Това е близък поглед на екваториална област на Европа. От ляво се виждат множество пукнатини. Учените от НАСА се опитват да изтълкуват техните посоки, показани вдясно и са стигнали до извода, че Европа най-вероятно е притежавала или все още притежава лека прецесия. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Goddard



Една от тайните на Европа е защо ориентацията на дългите праволинейни пукнатини, които учените са нарекли просто "черти" са се променили с течение на времето. Оказва се, че малък наклон, или отклонение на околоостното въртене, което се е случило по някое време в миналото, може да се обясни напълно тази загадка.

Мрежата от пресичащи се пукнатини всъщност представлява запис на напреженията, които са възниквали в леда от огромните приливи и отливи в световния океан на Европа. Тези приливи и отливи се случват, защото луната обикаля около Юпитер по слабо елипсовидна орбита. Когато е близо до планетата, океанът от водещото полукълбо се привлича по-силно и той се разтяга подобно на ластик. Математиката показва, че този прилив трябва да е около 30 метра или това е горе-долу височината на водата, която се издига от цунамитата възникващи в океаните на Земята. Но когато такъв катаклизъм се случва на тяло с размерите само една четвърт от земния диаметър, това неминуемо ще остави драматични последици върху него.

Успоредно с океана, трябва и ледения слой над него да се разтяга и огъва. Това води до образуването на множество пукнатини, които характеризират този процес. Но откакто учените са се снабдили с изображения показващи повърхността на луната, озадачаващото е, защо тези пукнатини са ориентирани в различни посоки, въпреки че една и съща страна на Европа винаги е обърната към Юпитер.

Водещото обяснение е, че замръзналата външна обвивка може да се върти малко по-бързо, отколкото луната обикаля около Юпитер. Ако това се случва, тогава една и съща част на ледената обвивка не винаги е обърната към планетата.

Тази теория е подложена на тест посредством изображения, получени от космическия кораб "Галилео", който работи в системата на Юпитер почти осем години (1995-2003). Изследван е ключов район в близост до екватора и моделът всъщност се състои от три части, всяка от които прави различни прогнози. Първият набор се основава на несинхронното въртене на ледената обвивка. Втората група се получава, когато се приеме, че Европа се върти около наклонена ос, която на свой ред предизвиква промяна на ориентацията на чертите с течение на времето. Този ефект, учените наричат "прецесия" и той много прилича, когато един обикновен пумпал започне да се забавя и клати. Третото обяснение е, че пукнатините просто от самото начало са формирани в произволни посоки и сега на луната просто нищо не се случва.

Изследването показва, че най-доброто изпълнение възниква, когато работи прецесия с наклон около един градус. Изненадата е, че несинхронното въртене на леда се оказва крайно неуспешна теория. Все пак, тези резултати са прекалено ранни и несигурни за да изключат напълно нетипичното въртене на черупката. Но те довеждат до мисълта, че пукнатините на Европа може да бъдат много по-нови отколкото се смята досега. Това е така, защото посоката на действието на силите може да се променя няколко пъти на ден. Това означава, че пълния цикъл на прецесията или поклащането може да продължава само няколко месеца. От друга страна, учените са изчислили, че ако ледената черупка се върти несинхронно, тогава ледът ще обикаля цялата луна за около 250 000 години. Не е изключено там да действат и двата процеса, но за окончателния резултат ще са необходими още много наблюдения и анализи.

Този наклон може да повлияе и върху количеството топлина, която се генерира. Тази топлина поддържа подземния океан течен, а самият наклон предполага повече топлина. Това, от своя страна запазва за по-дълго и повече течен океан.

Анализът не уточнява кога промяната на наклона би могла да настъпи. До сега подобни измервания не са правени, но това със сигурност ще бъде една от основните цели на бъдещите космически мисии.

---

• 2095
• 0
• Sep 19, 2013

---

Коментар