Това изображение е съпоставка между леденото съдържание на Церера и гигантския астероид Веста. Данните са от един и същ инструмент на Даун. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA/PSI
Слънчевата система изобилства от вода. Мисията "Месинджер" я засече в полярните региони на Меркурий. Водни пари се срещат в горещата атмосфера на Венера, които, може би са остатъци от отдавна изгубен мек климат и покрита с океани повърхност различаваща се драстично от днешната изпепеляваща обстановка. Вода съществува и на Луната в постоянно сенчестите региони по дъната на кратерите. Вода, дори отчасти в течно състояние, се засича и на Марс. Смело можем да кажем, че външната слънчева система е изградена от вода - всички твърди тела от Юпитер нататък практически представляват летящ лед. Обилни количества вода влизат в състава на Уран и Нептун, там условията дори биха били подходящи за наличие на обширни глобални водни океани под дебелата атмосфера.
Церера е разположена на границата между външната и вътрешната слънчева система и ако трябва да се съобразим с горното, съществуването на вода на нейната повърхност е съвсем нормално и закономерно. На пръв поглед обаче, планетата-джудже не изглежда като ледено тяло. Снимките от Даун разкриват тъмен, осеян от безброй кратери свят на който тук-там се забелязват ярки петна изградени от силно отразяващи соли, което не е лед.
Загадката щеше да е ако на Церера не беше засечен лед. Това би променило теориите са снежната линия и преразпределението на водата в ранните дни на Слънчевата система но с течение на мисията се оказа, че на Церера съществуват обилни количества вода, просто тя се е маскирала през милиардите години история.
И така, водният лед е навсякъде просто изглежда е покрит със недебел слой реголит. Тези данни идват от неутронния детектор на Даун, който инструмент засича гама лъчите и неутроните идващи от планетата. Неутрони се произвеждат когато космическите лъчи взаимодействат с повърхностните вещества на Церера. Някои неутрони се абсорбира от повърхността но други успяват да избягат в космоса. Водородът и по-точно ядрото на водорода притежава способността да забавя тези неутрони и затова този елемент се свързва с местата където се засичат намалени нива на бягащи неутрони. На Церера, както и на почти всички останали безатмосферни тела водородът е под формата на замръзнала вода, молекулата на която съдържа един кислороден и два водородни атома.
Изводът е, че най-горния слой на планетата-джудже е богат на водород като концентрациите стават все по-високи на по-високи ширини. На Церера, ледът не се ограничава само до няколко кратера, той е навсякъде и е по-близо до повърхността колкото повече се приближаваме до полюсите. Вместо твърд лед изглежда че на Церера той е с пореста структура представляващ смес от скални материали в които ледът запълва порите. Данните показват, че леда представлява около 10% от теглото на повърхностната материя.
Концентрациите на желязо, водород, калий и въглерод предоставят допълнителни доказателства, че най-горния слой материал се е променил от влиянието на течна вода във вътрешността на Церера. Учените предполагат, че разпада на радиоактивни елементи са произвели топлина която е разтопила ледовете, които от своя страна са разяли скалите.
Едни специални структури в метеоритите, наречени въглеродни хондрити също са образувани от вода и учените търсят връзката между тях и Церера. Тези метеорити вероятно идват от тела, които са били по-малки от Церера но са с подобно флуидно съдържание. Проучването показва, че планетата-джудже съдържа повече водород и по-малко желязо, отколкото тези метеорити и може би това е така, защото по-плътните частици са потънали към ядрото, докато по-леките материали са се обогатили близо до повърхността. Церера или неговите компоненти може да са се образували в различен регион на Слънчевата система от метеоритите.
Воден лед се засича и в постоянно сенчестите кратери, които учените наричат "студени капани". Това са местата, които остават достатъчно студени, най малко 110 Келвина през цялата година и те са толкова студени, че една много малка част от леда се превръща в пара дори през милиардите години история. Мисията е засякла вода в 10 подобни кратера.
Водни молекули са засечени и в слабата атмосфера на планетата-джудже. Тези данни идват още от предишни изследвания, включително и наблюдения от космическата обсерватория Хершел. Тези водни молекули произхождат от топлата вътрешност, но притежават тенденцията да падат обратно към повърхността и може да се приземяват в студените капани. Една голяма част от тях се губи в пространството, но друга част се озовават в студените капани в които се натрупват.

Космическия кораб "Даун" показва съдържанието на водород в най-горния метър от повърхността на Церера. Синьото близо до полюсите показва високо съдържание, червеното около екватора по-ниско. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA/PSI
Остават броени дни до навлизането на Даун в орбита около Веста - на 16 юли. След това, от началото на август сондата ще...
Това изображение е предвестник на първата топографска карта на Веста. То е с резолюция 260км за пиксел и ясно се виждат...
След серия от успешни маневри, космическият кораб достигна специалната точка на наблюдение или "опозицията" на...
Увеличаване Image Credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA Кратери и мистериозни светли петна започват да изпъкват н...
Увеличаване Това е кратерът "Корнелия" в който се забелязва един от най-добрите примери за извити дерета. Едно...
Стар и осеян с кратери терен на Веста. УВЕЛИЧИ Това изображение е от 6-ти август, 2011год., на което вече ясно се виж...
Последните изображения от Веста. Екипът на мисията "Dawn" публикува две прощални изображения от астероида Веста....
Увеличаване Кратера Окатор и светлите петна в него. Очаква се, когато достигне опозиция, яркостта да се увеличи, коет...
Кампанията по вмъкването на "Даун" в орбита около Веста започна. Даун е достигнал вече официалната фаза на подход и него...