астрономите откриха свръхмасивна черна дупка която поглъща звезда дръзнала да се приближи твърде б
Мисия: Galaxy Evolution Explorer (GALEX)

---

Астрономите откриха свръхмасивна черна дупка, която поглъща звезда дръзнала да се приближи твърде близо до нея.

Свръхмасивните черни дупки, са с тегло от милиони до милиарди пъти повече от Слънцето. Тяхното обичайно местообитание са центровете на повечето галактики. Тези чудовища лежат спокойно, докато нищо неподозираща жертва, като скитаща се звезда например, се доближи твърде близо и не попадне в гравитационния капан на дупката.

Астрономите са регистрирали много пъти подобни звездни "убийства", но сега за първи път са идентифицирали жертвата. За целта са използвани няколко земни и космически базирани телескопи за да открият че звездата е богата на хелий. Тя се намира в галактика отдалечена на 2,7 милиарда светлинни години от нас.
Увеличаване Това компютърно симулирано изображение показва разпръснатия газ от черна дупка. Част от него се изхвърля с високи скорости в космоса. Астрономите са наблюдавали явлението в ултравиолетова светлина с помощта на Galaxy Evolution Explorer, и Pan-STARRS в Хавай. Светлинния подпис разкрива, че повечето от наблюдавания газ е хелий. Image credit: NASA/JPL-Caltech/JHU/UCSC



Когато звездата се разкъса от гравитационните сили, една част от останките попадат в черната дупка, а останалата част се изхвърля с високи скорости. Това поражда отделянето на изключителна енергия с течението на времето. От породеното лъчение, учените могат да определят спектралния подпис на изхвърления газ, който е предимно хелий. Мероприятието прилича на събиране на доказателства след престъпление. Забелязания хелий и липсата на водород показва, че след разкъсването е останало само богатото на хелий ядро.

Това наблюдение дава прозрения за суровата среда около черните дупки и вида на звездите обикалящи около тях. Астрономите предполагат, че обвивката от водород е била изсмукана от черната дупка преди дълго време. Преди този "вампиризъм", звездата може да е била вече към края на живота си. Може би е започнала да се раздува като червен гигант. Смята се, че раздутата звезда е заловена от черната дупка в силно елиптична орбита, подобно на издължените орбити на кометите около Слънцето. При един от нейните перихелий, звездата е била напълно лишена от подпухналата си атмосфера от мощното гравитационно поле на черната дупка. След това, звездата продължава пътуването си, докато не се отправи повторно към центъра, където ще намери окончателната си смърт.

Астрономите прогнозират ограничен звезден кръг около централната черна дупка в нашата галактика. Това означава, че тези близки срещи са рядкост, настъпващи през периоди около 100 000 години. За да открие подобно събитие, астрономите наблюдават стотици хиляди галактики в ултравиолетова светлина с космическия сателит Galaxy Evolution Explorer (GALEX) и във видима светлина с наземния телескоп "Pan-STARRS". Последния, е част от система за бързо реагиране - Panoramic Survey Telescope, която сканира цялото нощно небе за всички видове преходни явления, включително свръхнови.

Астрономите търсят ярки изблици в ултравиолетова светлина от ядрото на галактика, която се отличава с предварително латентна черна дупка. И двата телескопа са регистрирали горното явление през юни 2010 год. По-нататък, астрономите продължават да наблюдават обекта, докато той достига връхна яркост месец по-късно и бавно избледнява през следващите 12 месеца. Експлозията е подобна на свръхнова, но се отличава с по-бавно и особено избледняване.

Постепенно астрономите стигат до извода, че това е много необичайна свръхнова която е предизвикана от съвсем друг тип събитие - звезда разкъсвана от черна дупка.

Чрез измерване увеличаването на яркостта, астрономите изчисляват, че масата на черната дупка е от порядъка на няколко милиона слънца, което е сравнимо с размера на черната дупка в нашия Млечен път.

Спектроскопските наблюдения от множество инструменти показват, че черната дупка поглъща много хелий. Космическата обсерватория "Чандра", която наблюдава обекта в рентгенови лъчи, вече напълно е изключила възможността това да е активно ядро на галактика, защото рентгеновите характеристики на газа са коренно различни.
Увеличаване Изображението в горния ляв ъгъл е направено от GALEX през 2009 г., което показва галактиката преди пристъпа. Галактиката не е видима в ултравиолетова светлина. След това, на снимката в горния десен ъгъл, също направена от Galaxy Evolution Explorer на 23 юни 2010, галактиката е станала 350 пъти по-ярка в ултравиолетова светлина. Долните изображения са от Pan-STARRS и показват същото явление за същия период само че във видима светлина. Забелязва се, че светлината от пристъпа е много по синя или по-гореща, отколкото фоновата светлина на галактиката. Image credit: NASA/JPL-Caltech/JHU/STScI/Harvard-Smithsonian CfA

---

• 2004
• 0
• May 3, 2012

---

Коментар