solar dynamics observatory (sdo) отпразнува втората си годишнина от изследването на слънцето -lt
Мисия: Solar Dynamics Observatory

---

Solar Dynamics Observatory (SDO) отпразнува втората си годишнина от изследването на Слънцето.

През април 2010 г., Solar Dynamics Observatory (SDO) за първи път видя Слънцето. Оттогава апарата непрекъснато наблюдава все по-променящото се светило. Той е станал свидетел на повече от 1000 слънчеви изригвания, включително коронарни масови ерупции (CME), които освобождават енергийни частици в космоса, някои от които могат да връхлетят върху Земята.
Увеличаване Изображение от SDO, заснето на 7 юни 2011 год., когато огромно изригване изхвърля материя обхващаща почти половината диск на Слънцето, след което постепенно пада обратно на повърхността. Credit: NASA/SDO and the AIA science team



SDO разполага с три научни инструмента, с които трябва да изучи сложните магнитни движения във вътрешността на Слънцето, които са главните заподозряни за образуването на така наречените "активни региони", които изплуват на повърхността. Те, от своя страна, предизвикват различни видове активност - от гигантски магнитни бури и въртящи се торнада издигащи колосални количества слънчева материя до най-интензивни слънчеви изригвания. Основната цел на тези изследвания е, тези бурни събития да мога да се предсказват, защото някои от тях могат да изпратят радиация, частици и магнитни полета към Земята, които понякога нанасят щети в нашата атмосфера.

Atmospheric Imaging Assembly, или AIA, прави изображения на слънчевия диск на всеки дванадесет секунди в 10 различни дължини на вълните на светлината. Тези снимки се отличават с невероятно висока резолюция, което позволява да се проследи развитието на всяко събитие през цялата му еволюция.

През миналата година, AIA направи невероятни снимки на слънчевата материя танцуваща в атмосферата. Инструмента засне силни Х-клас слънчеви изригвания и активни региони които се сливат и нарастват. Но красотата на тези изображения е само върхът на айсберга. AIA наблюдава в различни дължини на вълната, като всяка съответства на слънчев материал излъчващ при различни температури. От тях учените могат по-добре да картографират как тези събития се вписват в Слънцето, Земята и Слънчевата система като цяло.

Едно от нещата, които този инструмент откри е, че на Слънцето съществуват връзки между слънчевите изригвания и коронарните масови ерупции разположени на огромни разстояния едни от други. Това предполага че причината за едно такова изригване може да бъде друго, много надалеч от него.

AIA също доказа отдавнашната хипотеза, че в атмосферата на Слънцето съществуват магнитни вълни - вълни на Алфвен. Оказа се, че вълните на Алфвен пренасят повече енергия отколкото предсказват теориите и най - вероятно те са причината за две други слънчеви явления, чиито първопричини все още са спорни. Това са интензивното нагряване на короната, която е около 200 пъти по-гореща от повърхността на Слънцето и слънчевите ветрове, които достигат до 1.5 милиона мили в час.

Освен всичко, AIA през 2011 г. е забелязал предсмъртните мигове на комета, преди тя да се изпари докато прелита твърде близо до Слънцето. Кометите често умират по този начин, но никога до сега не са наблюдавани в такива детайли. Предсмъртния вихър, предоставя възможността учените да измерят масата на кометата, нещо, което обикновено не може да се определи при обичайните наблюдения.
Увеличаване Helioseismic and Magnetic Imager (HMI) предоставя карти на магнитните полета на Слънцето. Тука е показан активен район появил се на 14 февруари 2011, в деня преди да избухне в слънчево изригване. Сините стрелки показват, областите където магнитните полета се издигат от повърхността, а червените съответно магнитните полета, сочещи към повърхността. Credit: Courtesy of NASA/SDO and the HMI science team



Helioseismic и магнитни Imager (HMI) измерва силата и посоката на магнитните области в рамките на цялата видима повърхност на Слънцето. За да направи това отдалеч, инструментът се основава на наблюдението и тълкуването на начина, по който светлината се влияе докато преминава през магнитните полета по своя път към HMI камерата. Процеса е известен като "ефект на Зееман", който разделя светлината на различни дължини на вълните, на базата на поляризираната светлина от посоката на магнитното поле. HMI използва тези наблюдения, за да произвежда изображения, познати като векторни магнитогами, които показват силата и посоката на слънчевите магнитни полета. Производството на магнитограми с висока резолюция от HMI, изисква разработването на нови техники за компютърна обработка, за да интерпретират фините детайли на магнитното поле.

До приключването на основната мисия на SDO остават още три години, но почти е сигурно, че апарата ще получи още петгодишен срок на удължаване. В момента Слънцето се наблюдава от цяла флотилия инструменти базирани в космоса, но Слънчевата Динамична Обсерватория е най-мощния от тях и да се надяваме ще открие още много интересни епизоди от живота на звездата ни, като се има в предвид предстоящия максимум през 2013 год.

---

• 2288
• 0
• Apr 23, 2012

---

Коментар