Хъбъл е открил странен обект в астероидният пояс
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Странният астероид, наблюдаван от космическия телескоп "Хъбъл". Credit: NASA, ESA, and D. Jewitt (UCLA)

Откритият "странен обект" наподобява обикновена въртяща се градинска пръскачка. Щом като е в астероидния пояс, обектът трябва да бъде астероид. Само че, нормалните астероиди се появяват като бледи точки на изображенията. Но този астероид именуван "P/2013 P5" е много по-особен, от него извират общо шест опашки от прах, които погледнати от далеч приличат на въртящо се колело със спици.

Такъв обект никога не е наблюдаван досега и съвсем естествено, астрономите отново напрягат главите си, за да намерят адекватно обяснение за поведението на този малък свят. Още по-невероятното е, че опашките се променят драстично само за период от 13 дни, което показва, че отделянето на прах е изключително динамично, по динамично и от комети, които са далеч по-близо до Слънцето. Астрономите казват, че им е било трудно да повярват, че всъщност наблюдават астероид.

Теорията е, че по някаква причина околоостното въртене на астероида изведнъж се е увеличило и е премината точката, при която слабата гравитация може да преодолее противоположно насочената центробежна сила. Тогава от астероида изведнъж се разхвърчат в космоса прахови и по-едри частици. Астрономите изключват възможността от въздействие на друг астероид, понеже тогава ще се отдели в космоса всичката прах наведнъж, а не наблюдаваното плавно отделяне в продължение най - малко пет месеца.

Астероидът е открит като необичайно размит обект от специализирания телескоп "Pan - STARRS" в Хавай. След това, многобройните опашки са открити от Хъбъл на 10 септември 2013 год.

Когато Хъбъл отново наблюдава на 23 септември, външния му вид е напълно променен. Той изглежда така, сякаш цялата структура е завъртяна. Внимателното моделиране показа, че опашките са могли да бъдат образувани чрез серия от импулсивни отделяния на прах. Според тези модели, за да се формират наблюдаваните опашки, първото отделяне трябва да е станало на 15 април, а последното на 4 септември. Освен тези дати, необичайните "вулкани" са били активни на 18 и 24 юли, 8 и 26 август.

Астероидът би могъл да е ускорен от налягането на слънчева светлина, която може да предизвика въртящ момент. Дали това е вярно, никой не знае, но до момента е изгубена само една малка част от масата на астероида, може би от 100 до 1 000 тона прах, които са отлетели от 700 - метровото тяло, което е хиляди пъти по-масивно.

Последващите наблюдения могат да подскажат нещо за тази теория. Ако тя е вярна, частиците трябва бавно да текат към екватора, и от там да отлитат в космоса. Ако се установи, че всички прахови гейзери са в една равнина, това би било много силно доказателство за верността на теорията. От последващите измервания, астрономите също ще се опитат да се измерят истинската скорост на въртене на астероида.

Астрономите казват, че свръхоборотното разрушаване трябва да бъде често срещано явление в астероидния пояс, това може да бъде основният начин, по който малките астероиди умират. Астрономията е такава наука, че обикновено когато се открие един обект, обикновено след това се откриват много повече подобни. По тази логика, нищо не пречи, да се наблюдават още такива астероиди, които ще разгадаят мистерията.

Изследвайки орбитата на астероида, астрономите казват, че той най-вероятно е парче по-голям астероид разрушен при сблъсък възникнал преди около 200 000 години. Получените фрагменти все още се движат при подобни орбити, част от които падат и на Земята. Проучването на метеоритите показва, че са били нагряти до 820 градуса по Целзий. Тази висока температура предполага, че от тях отдавна са отлетели всички ледоподобни материали наблюдавани в кометите и те представляват носещи се в пространството скали, способни да отделят само прах от действащите мистериозни процеси.

---

• 2303
• 0
• Nov 21, 2013

---

Коментар