Увеличаване Артистична интерпретация на горещия супер-Юпитер и неговата далечна и бледа звезда. Credit: NASA, ESA
Това е първият по рода си анализ, който е направен директно от изображения. Според астрономите, резултатът е вълнуващ защото предоставя техника за проучването атмосферите на екзопланетите.
Обектът е "2M1207b" и той е около четири пъти по-масивен от Юпитер. Това е спътник на хладна звезда, кафяво джудже, като разстоянието между тях е около 7.5 милиарда километра. За сравнение, разстоянието между Юпитер и Слънцето е около 800 милиона километра. Системата се намира на 170 светлинни години от Земята.
Високата чувствителност на Хъбъл е предоставила възможността, астрономите да измерят прецизно промените в яркостта на планетата, когато тя се върти. Изследователите обясняват промяната на яркостта със сложни системи от облаци.
Хъбъл най-напред е наблюдавал пранетата преди 10 години и тогава данните са сочели, че атмосферата е достатъчно гореща, за да позволи съществуването на "дъжд" и облаци от силикати - изпарени скали, които образуват малки частици с размери, подобни на тези в цигарения дим. По на дълбоко се наблюдават железни капчици, които изстиват и падат като дъжд, докато не се изпарят повторно когато достигнат по-ниските и по-горещи нива на атмосферата.
Излиза, че при най-голяма надморска височина вали стъкло, а при по-ниски височини вали желязо. Атмосферните температури са между 1200 и 1400 градуса по Целзий и затова емисиите са главно в инфрачервения спектър. Астрономите използват Хъбъл за да анализират тази топлинна радиация и наблюдавайки измененията заради облачната покривка всъщност измерват скоростта на въртене, която е 10 часа за оборот. Планетата е гореща, защото тя е само на около 10 милиона години и продължава да се свива и охлажда. За сравнение, Юпитер е на около 4,5 милиарда години.
Очакванията са, че през следващите няколко милиарда години, обектът ще се охлади и ще избледнее драстично. Със спадането на температурите, железните и силикатни облаци също ще се формират все по-ниско и по-ниско в атмосферата и в крайна сметка ще изчезнат от погледа.
Този супер-Юпитер е само около пет до седем пъти по-лек от своята звезда домакин. От друга страна, нашето Слънце е около 1000 пъти по-масивно от Юпитер, така че тази система се различава драстично от нашата. Според теорията, нашите планети са се образували от същия диск, формирал Слънцето, но супер-Юпитера и неговата звезда най-вероятно са образувани от гравитационния колапс на чифт отделни дискове.
Увеличаване Това e първата открита луна около планетата-джудже Макемаке. Луната се вижда трудно защото почти е изгубена...
Увеличаване Това са снимки на шест различни клъстери от галактики, фотографирани от Хъбъл (синьо) и Чандра (розово). От...
Увеличаване Тази илюстрация разкрива как гравитацията на бялото джудже изкривява пространството и огъва светлината от...
Увеличаване Хъбъл е фотографирал грандиозен наниз от перли, усукани като тирбушон около ядрата на две масивни галактики....
Увеличаване Галактичния куп "Abell 2744" придобива зловещ призрачен вид, когато общата светлина от звездните с...
Тази дългосрочна експозиция на телескопа Хъбъл показва величественото лице на спирална галактика, намираща се дълбоко в...
Веднага прави впечетление изкривените форми в клъстера, които представляват далечни галактики, светлината от които се де...
Хъбъл засне впечатляващи космически фойерверки. Звездният куп наречен NGC 3603 представлява сборище на млада, блестяща к...
Космическият телескоп "Хъбъл" фотографира кометата "ISON". Изображението е направено на 10-ти април, когато C/2012 S1...