Увеличаване Пукнатини в кората на силно намагнетизирана неутронна звезда, може да предизвика високи нергийни изригвания. Ферми наблюдава тези взривове и те съдържат информация как повърхностните обрати карат цялата звезда да вибрира. Това предоставя нови прозрения за това, какво се крие отдолу. Image Credit: NASA's Goddard Space Flight Center/S. Wiessinger
Бурята всъщност е поредица от високоенергийни взривове, които настъпват на повърхността на една силно намагнетизирана неутронна звезда, или магнетар. Събитието е регистрирано на 22 януари, 2009 год. Сега астрономите са анализирали тези данни и са стигнали до извода, че виновника са сеизмични вълни, които са разтърсили цялата звезда.
Подобни сигнали, за първи път са установени, по време на едни рядък клас гигантски избухвания, причинени от магнетари. През последните 40 години, подобни изригвания са наблюдавани само три пъти - през 1979, 1998 и 2004 год., а сигнали свързани със звездотресения, които карат неутронните звезди да звънтят като камбани, са идентифицирани само в двете най-скорошни събития.
Ферми до голяма степен разширява кръгозора, понеже неговия специален детектор (GBM) е заловил същите доказателства, но от по-малки и съответно много по-чести изригвания. Неутронните звезди са най-плътните, най-магнетичните и най-бързо въртящите се обекти във вселената, които учените могат да наблюдават директно. Всяка една от тях представлява смачкано ядрото на масивна звезда, която е изгорила всичкото си гориво и е експлоадирала като свръхнова.
Освен с гигантската си плътност, един кубичен сантиметър неутронна звезда ще тежи колкото една планина, те се отличават и с мощни магнитни полета. Една обикновена неутронна звезда притежава магнитно поле, около трилиони пъти по-силно, отколкото земното. Магнитното поле на магнетарите е с около 1000 пъти още по-силно. Към днешна дата, астрономи са потвърдили само 23 магнетара.
Магнитното поле, води началото си от твърдата кора на неутронната звезда. Вече се знае, че най-горният слой или кората, всъщност е твърдо тяло, но веществото което го изгражда е трилиони пъти по-твърдо от най-твърдото вещество на Земята. Всяко едно разместване приплъзване, разчупване или може би земно подобие на вулканизъм през това вещество, веднага ще се отрази и на магнитното поле. Една евентуална фрактура ще доведе до разместване на полето или неговата внезапна реорганизация. То дори може да се прекъсне на повърхността. Освен това, промените внезапно освобождават акумулираната енергия чрез мощни залпове, които карат цялата неутронна звезда да вибрира, а понеже става дума за неутронна звезда, радиацията която изтича в космоса е високоенергична - гама или рентгенови лъчи.
Най-вероятно, за да се разтресе цялата неутронна звезда е нужно невероятно количество енергия. Най-близкото сравнение със Земята е може би 9,5 по скалата на Рихтер с каквато мощ е било чилийското земетресение през 1960 г., което е и най-силното регистрирано някога. По същата скала, наблюдаваното от Ферми звездотресение ще достигне стойност 23!
Бурята от 2009 год. е настъпила на "SGR J1550-5418" - обект открит от космическата обсерватория "Айнщайн", работила от 1978 г. до 1981 г. Магнетара се намира на около 15 000 светлинни години от нас в съзвездието Норма, но той е бил сравнително тих до октомври 2008 г. Тогава, според астрономите звездата навлиза в период на вулканична дейност, която приключва през април 2009 г. През този период, звездата е източник на множество големи и малки експлозии изливащи мощни порции гама лъчи в космоса, засичани от много наземни и космически обсерватории.
Само Ферми е регистрирал 263 отделни изблика, предизвикани най-вероятно от звездотресения, но има един изблик, който трепти с честота различна от всичко познато и никой не разбира каква е причината. Новите анализи са възможни, благодарение на разработените от учените нови методи за да уловят тези трептения. Проблемът при тях е, че те са едва доловими, все едно да се опитаме да наблюдаваме вълни предизвикани от камък, но хвърлен сред бушуваща буря насред северния океан. Учените полагат много усилия за да опишат интериора на неутронните звезди, затова трупат всевъзможни наблюдателни данни от които проектират своите модели.
Неутронните звезди са странни птици, техните вътрешности могат да надвишат плътността на атомното ядро до 10 пъти. Те са последната крепост на материята срещу черните дупки и за да се опишат, трябва да се използват данни недостижими за нито една лаборатория. Изследването на звездотресенията всъщност все още е в начален етап и следващото поколение инструменти, вероятно ще са специализирани точно за това, защото тези колебания всъщност са прозорец към вътрешността не само на неутронните звезди, но и на звездите, планетите, даже астероидите и кометите.
Увеличаване В ляво е карта на гама-лъчите с енергии между 1 и 3,16 GeV идващи от галактическия център. Видните пулсари с...
Ферми откри промени в мъглявината "Рак". Комбинирането на данни от няколко сателита на НАСА, за учудване на астрономи...
Ферми гама-лъчевия космически телескоп е зарегистрирал високо-енергийни гама лъчи от загадъчна двойна система, известна...
Увеличаване Това е художествена рисунка на системата "V407 Cygni" която е избухнала като Нова през 2010 година...
Увеличаване Милисекундния пулсар "PSR J1311 - 3430" переодично облъчва звезда-партньор, което е пагубно за нея...
Космическия телескоп "Ферми" е доказал, че останките от свръхнови произвеждат космическите лъчи. Това откритие е важ...
Радио астрономите са открили 17 милисекунден пулсар в нашата галактика при изучаване на неизвестни високо енергийни изто...
Ферми разкрива че останката от суперновата "Тихо" сияе в гама лъчи. В началото на ноември 1572 г. наблюдателите от З...
Близки галактики в които протича яростно темпо от звездообразуване също отделят огромно количество гама-лъчи, казват аст...