Credit:ESO
Това блестящо кълбо е южната планетарна мъглявина "Олн" и то е с диаметър почти четири светлинни години. Каталожното име е "PN K 1-22" или "ESO 378-1" в съзвездието Хидра.
Подобно на всички планетарни мъглявини, "ESO 378-1" също е сравнително краткотрайно явление с продължителност само няколко десетки хиляди години. Тези обекти се създават, когато умиращи звезди изхвърлят най-външните си обвивки в космоса. В началото, планетарните мъглявини са ярки и красиви обекти, но постепенно избледняват и изчезват в пространството.
За да се образува планетарна мъглявина, застаряващата звезда трябва да е маса до около осем пъти масата на Слънцето. Звездите, които са по-тежки завършват живота си по много по-драматичен начин, като експлодират в свръхнови.
Когато леките звезди остаряват или изчерпват своето гориво, ядрото се свива и съответно нагрява още повече. По-гореща вътрешност означава повече радиация или повече енергия за външните слоеве. Когато се прескочи един праг, звездата започва да губи своето вещество в космоса, като постепенно оголва централната останка. Там температурата сега е много висока и затова свети интензивно в ултравиолетова светлина, която йонизира околния газ. Тази йонизация заставя разширяващата се обвивка от газ да свети с призрачна светлина, нещо, което виждаме на изображението.
След като планетарната мъглявина се разреди, звездната останка постепенно догаря. Някъде за около милиард години ядрото изразходва всичкото остатъчно гориво, като след това се превръща в един още по-малък, но плътен обект - бяло джудже, което бавно ще изстине за милиарди години. Всъщност бялото джудже е натрупало толкова термична енергия, а площта от която я излъчва е толкова малка, че то ще изстине много бавно. От началото на Вселената не е изстинало нито едно бяло джудже, но все някога, след десетки милиарди години те ще изстинат, превръщайки се в жълти, оранжеви, червени, кафяви и накрая в черни джуджета.
Планетарните мъглявини са важни за химическото обогатяване и еволюцията на Вселената. Елементи, като въглерод и азот, както и някои други тежки елементи се създават в звездите и след това се отделят обратно в космоса точно през стадия на планетарните мъглявини. Този материал, все някога ще влезе в състава на други звезди и планети и може би ще даде началото на живот някъде във Вселената.
Увеличаване Тази впечатляваща гледка е от 2.2-метровият телескоп на ESO, разположен в обсерваторията "La Silla"...
Увеличаване Това изображение от "MUSE" показва движението на газа в галактиката "ESO 137-001". Движе...
Увеличаване Тази диаграма изобразява важни етапи от еволюцията на Вселената. Вселената е преминала в неутрално състояние...
Увеличаване Екстремно високообротната екзопланета - художествено представяне. Credit: ESO L. Calçada/N. Risinger...
Увеличаване Сузуки е картографирал слабото рентгеново излъчване в осем различни направления в галактичния куп "Перс...
Увеличаване Това е останка от свръхновата "SN 1987A". Данните от ALMA са в червено и показват новообразуваната...
Увеличаване Тази художествена концепция илюстрира предпочитания модел за обясняване на ALMA наблюденията на "Beta P...
Увеличаване Тази графика изобразява преминаването на астероида "2014 ЕО" покрай Земята, на 6 март, 2014 година...
Увеличаване Картографирането е резултат от ново проучване с "Много големия телескоп за проучвания" (VST) на...