Избрани публикации

Oще един свят в слънчевата сис...

Касини е предоставил ключови д...

новият руски научен спътник би...

Старт на мисията "Solar Orbiter"
Мисия: Solar Orbiter

Solar Orbiter е мисия, която ще изучава Слънцето. Тя е резултат от международното сътрудничество, най-вече между ЕКА и НАСА. Основната цел на обсерваторията всъщност е основният въпрос стоящ пред хелиофизика - как Слънцето създава и контролира постоянно променящата се космическа среда в слънчевата система?

Слънцето формира една огромна структура, простираща се далеч след пределите на планетарните орбити. Тя е кръстена „хелиосфера“ и по същество представлява гигантски балон от заредени частици и магнитни полета, изхождащи от Слънцето.

Всъщност как точно Слънцето формира тази хелиосфера е нещото което ще се изучава от мисията. За да види подробно процесите, Solar Orbiter ще се паркира на около 40 милиона километра от най-близката до нас звезда и с помощта на 10-те си инструмента ще измерва магнитните полета, вълните, енергичните частици и плазмата, които изхождат от Слънцето. Там те все още са „пресни“ или не са променени и смесени следствие дългото пътешествие през слънчевата система.

Десет научни инструмента е идеален товар и още по-хубавото е, че всеки инструмент е така проектиран че да допълва и поддържа останалите. Освен това, мисията разполага с телескоп, който ще генерира изображения с висока разделителна способност в шест специфични дължини на вълната и веднага трябва да се каже, че той ще работи в условия не постигнати от нито една мисия до момента.

Тези условия се осигуряват от орбитата на апарата. В момента, Solar Orbiter пътува по елиптична орбита около Слънцето, като прави една пълна обиколка за 168 дни. Използвайки слънчевата гравитация, сондата едновременно ще се забави, с което ще се доближи до Слънцето, но и постепенно ще се издигне над неговата екваториална равнина. Когато достигне ъгъл 24 градуса (наклона ще достигне 33 градуса във времето) Solar Orbiter ще започне да наблюдава полюсите на звездата. По някое време дори неговата скорост на преминаване покрай слънцето ще се изравни с околоосовото въртене. Това означава че ще е способен да „зависва“ над повърхността или да наблюдава как се променя една единствена слънчева характеристика с течение на времето.

Съвсем естествено, данните които ще генерира мисията ще са уникални и те ще допълват информацията идваща от флотилията апарати които вече изследват Слънцето.

И така, късно през нощта в неделя 9 февруари, ракетата "Атлас V", успешно изведе и насочи в желаната траектория тежащият колкото автомобил космически апарат. Ден по-късно ръководителите на мисията в Европейския център за космически операции в Дармщат, Германия, са получили желаният сигнал. Телеметрията показва, че слънчевите панели са разположени успешно и генерират желаните количества електроенергия.

С това започва седемгодишната мисия. Но преди научната фаза, Solar Orbiter ще премине през серия от тестове, които ще гарантират че всички системи включително 10-те научни инструмента функционират безупречно. Тази фаза на тестване ще продължи до края на юни, но един от инструментите вече е активен и изпраща научни данни.

Това е магнитометърът. Интересното е, че този инструмент е свръхчувствителен или е предназначен да измерва магнитни полета хиляди пъти по-малки от познатите ни на земята. Най-общо, прелитащите заредени частици генерират магнитно поле което се улавя от магнитния детектор. Но дори най-слабите токове течащи в множеството проводници на космическият апарат пораждат магнитни полета далеч по-големи от полетата които ще се измерват. Точно за това, магнитните сензори са разположени на дълга мачта, която изолира шума от електрическата активност на сондата.

Накрая, може би работещите като оркестър летящи инструменти ще успеят да разкрият каква всъщност е силата, която ускорява някои протони до свръхвисоки енергии. Този и други въпроси чакат отговори.