Розета е открила аминокиселини на кометата "Чурюнов-Герасименко"
Мисия: Rosetta

---

Увеличаване

Ядрото на кометата фотографирано през март 2015 год, когато е засечен глицин в комата. Copyright ESA/Rosetta/NavCam

 

Розета е открила, че кометата "Чурюнов-Герасименко" съдържа вещества, които са от решаващо значение за живота на Земята.

Сред най-интересните от тях е аминокиселината глицин, която се среща често в протеините, както и фосфор, който е ключов компонент на ДНК и клетъчните мембрани.

Учените от край време изследват възможността първоначално Земята да е била огнена и съответно суха планета, а след това на някакъв по-късен етап, когато планетата е изстинала водата и органичните вещества да са доставени от комети и астероиди, което е позволило зараждането на живота.

В подкрепа на тази теория, вече е известно, че някои комети и астероиди съдържат вода със състав, точно като този на земните океани но Розета е открила, че водата на кометата се различава драстично от нашата вода, което намеква, че кометите в крайна сметка не са отговорни за водата на Земята. Но новите резултати показват, че кометите все пак са имали потенциала да доставят съставките критични за живота.

Аминокиселините са биологично много важни органични съединения, защото когато се съединят една с друга в дълги вериги формират белтъците, които от своя страна са "цимента" или шасито на организмите. Без белтък например, нашата плът мигом би се разпаднала в една слузеста желеподобна маса, оставяйки от нас само твърдия костен скелет. Основните вещества които изграждат белтъците, или нас, са въглерод, кислород, водород и азот.

Най-простата аминокиселина е глицина, която е открита в пробите от кометата "Wild-2", върнати на Земята през 2006 г. от мисията "Стардъст". Но тогава е останал вариантът за възможността от наземно замърсяване на пробите. Сега, Розета е направила преки повтарящи се откривания на глицин в размитата атмосфера или "кома" на нейната комета, което изключва варианта от земно замърсяване.

Освен глицина, са открити и други органични молекули, които могат да бъдат прекурсори на глицин, намеквайки за възможните начини по които може да са се образували. Измерванията са направени преди кометата да достигне най-близката си точка до Слънцето или перихелия, през август 2015 г.

Първото откритие е било през октомври 2014 год., когато Розета е била само на 10 километра от ядрото. Следващият път е било през март 2015 г., когато сондата е преминала на 15 км над повърхността.

Намеци за глицин също са забелязани и в други случаи, свързани с изблици на прах от ядрото, когато Розета е била на 200 км разстояние но е била заобиколена от много прах. Тогава ясно е засечена връзка между глицин и прах, което предполага, че може би и други летливи вещества са отделени в космоса заради затоплянето.

Глицина се превръща в газ само когато достигне температура малко под 150° С, което означава, че една съвсем малка част от количеството което се съдържа на повърхността или под повърхността се освобождава в космоса заради ниските температури. Това също обяснява и фактът, че Розета не го засича постоянно, а само от време на време при специални условия.

---

• 1883
• 0
• Jun 8, 2016

---

Коментар