Повърхността на Титан в детайли
Мисия: Cassini–Huygens

---

Увеличаване Тази двойка снимки представя мощта на новият метод за обработка. Отляво е традиционно изображение от радара на Касини, в дясно то е филтрирано. Показаното е "Ligeia Mare" - едно от най-големите въглеводородни морета на Титан. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/ASI

През вече десет годишнината мисия, радарът на Касини е картографирал почти половината от повърхността на Титан. Инструментът разкрива, че повърхността на луната до голяма степен наподобява на земната. Там съществуват най-разнообразни терени - от огромни пустинни площи, до пресечен терен с множество въглеводородни морета. Сега, всичката тази информация е обработена с наскоро разработена техника, с която се намалят нивата на шума в радарните данни. Благодарение на нея, изображенията придобиват изцяло нов външен вид. Техниката, наречена от нейните разработчици "Филтрирането", произвежда изображения с много по-ясни и по-лесно забележими детайли, отколкото научната общност обичайно работи.

Обикновено, радарните изображения от Касини притежават характерна зърнистост. Това се дължи на "шума" и заради него, учените трудно интерпретират дребномащабните структури. Премахването на шума става благодарение на сложни математически алгоритми, които отнемат много време и компютърен ресурс, но според учените, резултатите си заслужават.

За момента, филтрирането се прилага избирателно, но вече е с реални научни ползи. Съставена е нова 3-D дигитална карта на части от повърхността на Титан с много по-добро качество. Тя показва много по-отчетливо речните канали, езерните брегове и ветровитите дюни. Изследователите също вече са в състояние да правят много по-точни анализи на процесите, оформящи повърхността на луната.

Освен това, когато се анализира отделно и самият шум, също може да се изсмуче информация за свойствата на повърхността и под повърхността. Новата техника осигурява един нов поглед към данните, което помага да се разберат по-добре оригиналните изображения.

Увеличаване Филтрирана перспектива на източния бряг на "Кракен" - въглеводороден басейн в северната полярна област на Титан. Радиометрията е техника, посредством която се измерва височината на повърхностните структури. Като цяло, измерването на височина показва, че областта е с максимална амплитуда на релефа от 1,2 км. Анализът на данните сочи, че реките, съвсем естествено, текат "на долу". Освен това, се забелязват и структури, които учените са нарекли "knickpoints". Това са местоположения по реките, където се забелязва рязка промяна на наклона, което може би е индикатор за по-устойчиви места на ерозия възникнала при по-големи надводнения. Изображението е получено по време на прелитането покрай Титан на 10 април, 2007 год. Image credit: NASA/JPL-Caltech/ASI

Увеличаване Това са четири примера, които също демонстрират новоразработената техника. Трите най-леви двойки показват заливите на "Ligea Mare" - също едно от големите морета на Титан. Най-дясната двойка са мрежи от долини водещи към "Jingpo Lacus" друг голям басейн. Всяка от картините показва площ с широчина 112 км. Image credit: NASA/JPL-Caltech/ASI

Увеличаване Този терен е в района на потока "Leilah Fluctus". С изясняването на шума, цялостната картина става все по-очевидна. По-специално, конусообразните структури в близост до долния десен ъгъл биха могли да бъдат алувиални образувания, генерирани от действието на реките или наводненията. Image credit: NASA/JPL-Caltech/ASI

---

• Титан

• 2094
• 0
• Feb 17, 2015

---

Коментар