Откриха липсващата вода в горещите Юпитери
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Това е художествена интерпретация на 10 добре проучени горещи Юпитера от Хъбъл и Спицер. Цветовете на планетите са само за илюстрация, но всъщност съществуват малко научни данни за цвета на "HD 189733b" според които тя най-вероятно е със син цвят. Планетите също са изобразени с разнообразие от различни облачни свойства. Моделите на вятъра, приличащи на видимите структури на Юпитер са базирани на теоретични модели. Илюстрациите също са в мащаб една с друга като HAT-P-12b, най-малката от тях е приблизително с размерите на Юпитер. Най-горещите са с нажежена нощна страна. Изобразени са и няколко други реални ефекта, като почервеняването и посиняването, настъпващи при залез и изгрев Слънце. Illustration Credit: NASA and ESA

Едно ново изследване с Хъбъл и Спицер засяга десет горещи Юпитера. Според астрономите изследването разрешава дългогодишна загадка - защо някои от тези светове съдържат по-малко вода, отколкото се очаква. Констатациите предполагат прозрения относно планетарните атмосфери и как се образуват планетите.

Вече са потвърдени близо 2000 планети около другите звезди. Множеството от тях са газообразни гиганти с характеристики подобни на Юпитер, но техните орбити са много тесни или планетите са разположени близо до звездите си.

Тази близост, освен че ги раздува като мехури заради горещината, ги прави и много трудни за изследване защото са потопени в блясъка на звездната светлина. Поради тази трудност, астрономите са успели да проучат само шепа горещи Юпитери. Но и тези първоначални проучвания са установили нещо озадачаващо, няколко от планетите съдържат по-малко вода отколкото е предвидено от атмосферните модели.

Астрономите всячески се занимават с проблема, като чак сега са успели да създадат най-големият по рода си спектроскопски каталог на екзопланетните атмосфери. Всички планети в каталога са с орбити ориентирани по начин планетата да преминава пред своята звезда. По време на транзита, част от звездната светлина преминава през външната атмосфера на планетата и записва нейния химичен състав, който може да се изследва от специализираните инструменти.

Чрез комбиниране на данните от Хъбъл и Спицер, астрономите могат да изследват широк спектър от дължини на вълните започващи от оптичния до инфрачервения диапазон. Разликата в планетарния радиус измерен между видими и инфрачервените дължини се използва за обозначаване типа на планетарната атмосфера, както и метеорологичните условия в нея. Aко е облачно, планетата ще се появи по-голяма и по-видима във видима светлина, отколкото в инфрачервения спектър. Подобни сравнения позволяват на учените да намерят връзка между облачните атмосфери и слабата детекция на вода.

Резултатите показват, че липсващата вода всъщност си е там само че тя е замъглена от горещи облаци. По този начин класа на горещите сухи Юпитери вече не съществува. Алтернативната теория е била, че планетите са се образували в среда, лишена от вода но това изисква да се преосмислят изцяло теориите за това, как се раждат планетите.

---

• 3409
• 0
• Jan 7, 2016

---

Коментар