нов анализ на радарните данни получени от мисията -касини- показват регионални разлики
Мисия: Cassini–Huygens

---

Нов анализ на радарните данни, получени от мисията "Касини", показват регионални разлики сред пясъчните дюни на Титан. Този резултат дава нови улики за климатичната и геоложка историята на Луната.

Полетата от дюни, са втория най-доминиращ релеф на Титан, след привидно еднаквите равнини, така че те предлагат мащабен поглед на Луната. Дюните покриват около 13 процента от повърхността и се простират на площ от над 10 милиона квадратни километра. Това е площа на САЩ.

Въпреки че по форма са подобни на линейните дюни, които се намират на Земята в Намибия или на Арабския полуостров, гънките на дюните на Титан са гигантски по нашите стандарти. Те са средно от 1 до 2 км широки, стотици километри дълги и около 100 метра високи. Въпреки тези размери, новите данни от Касини показват, че дюните не са еднакви навсякъде. Размерите на дюните на Титан се контролират от поне два фактора: надморска височина и ширина.
Данните от "Касини" показват, че размерите и моделите на дюните на Титан варират като функция на надморска височина и ширина. Image credit: NASA/JPL-Caltech, and NASA/GSFC/METI/ERSDAC/JAROS and U.S./Japan ASTER Science Team

От гледна точка на надморската височина, по-високите дюни са склонни да бъдат по-тънки и по-широко разделени. Изглежда, че тези различията между дюните се дължат на по-тънката покривка от пясък. Това предполага, че пясъка е необходим за изграждането на дюните, който се изобилства най-вече в равнините на Титан.

Учените считат, че пясъка на Титан не е силикатен, както на Земята, а е съставен от твърди въглеводороди, утаени от атмосферата. Той е съставен от зърна със среден размер около 0.04 инча и процеса на тяхното формиране все още не е известен.

По отношение на географската ширина, пясъчните дюни на Титан са ограничени в екваториалните региони между 30 градуса южна ширина и 30 градуса северна ширина. Освен това дюните са склонни да бъдат по-малко обемисти към север. Учените смятат, че това може да се дължи на елиптичната орбита на Сатурн.

Титан е в орбита около Сатурн, затова неговите сезони се контролират от пътя на планетата около Слънцето. Тъй като Сатурн напълно обикаля своята орбита за около 30 години, всеки сезон на Титан продължава около седем години. Леко елиптичната орбита на Сатурн означава, че южното полукълбо на Титан е с по-късо, но по-интензивно лято. Така южните райони са вероятно по-сухи, което предполага че те съдържат по-малко почвена влага. Сухите пясъчни зърна се транспортират по-лесно от ветровете и по-лесно формират дюните.

Подкрепа на тази хипотеза идва и от фактът, че езерата на Титан не са симетрично разпределени по ширина. Големи резервоари от течен етан и метан се откриват предимно в северното полукълбо, което предполага че почвата там е сравнително мокра и е по-трудна за транспортиране от вятъра.

Учените казват, че разбирането за това, как дюните се формират, както и обясняването на тяхната форма, размер и разпределение по повърхността на луната ще е от голямо значение да се разбере климата и геологията на Титан. Това е така, защото дюните са отражение на взаимодействието между атмосферата и повърхността. В този аспект дюните могат да предоставят важни улики за все още озадачаващия метан - етанен цикъл на Титан, сравним в много аспекти с водния цикъл на Земята.

Източник: НАСА

---

• 1855
• 0
• Mar 23, 2012

---

Коментар